Еньовден – народен празник с много традиции и дълбоки корени разкриващ ритуали за здраве, любов и берекет.

На 24-и юни в България се чества Еньовден. Макар че празникът съвпада с църковно обявения ден за рождество на Йоан Кръстител, Еньовден не е свързан с християнството. Неговите корени са дълбоки и се откриват във фолклора на почти всички славянски народи днес. Празникът е честван още преди идването на християнството на Балканите, като през годините в различни части на България и Балканския полуостров обичаите и традициите се изменят. И до днес в отделни части на страната се изпълняват уникални местни ритуали, ала всички те произхождат от еднакви вярвания.

Какво се случва на Еньовден? Поверието разказва, че това е денят, в който слънцето поема по своя път към зимата. И макар че астрономическото лято едва е започнало, народът вярва, че греенето на лъчите се променя. Затова с изгрева, който е най-рано именно на 24-и юни, големият огнен диск на небето оттръсква лицето си и от него падат вълшебства. Те правят билките и растенията силно лековити и насищат водите и изворите с особена магическа сила. Митологичният образ на Бай Еньо се запътва към нивите, полята и стадата, за да даде берекет на заслужилите и да лиши от реколта и добитък хората, които не са достойни да разполагат с блага. Магия се разлива и върху девойките – бездетните ще заченат, влюбените – ще омагьосат желания ерген, а нещастната любов ще се разтрогне.

Еньовден и водата. На Еньовден не се пере и мие дома, за да не влязат болестите на чисто. През нощта срещу празника не се пие и налива вода, а малко преди залез слънце на предишния ден момите изпълняват началото на ритуал за здраве и любов. Те си изплитат венци и при пълна тишина ги занасят до извор, река, езеро или оставят в котле с вода пред дома под чимшир. Важно е никоя да не проговаря, за да не урочаса магическата сила на водата. Това се казва „мълчана вода“. На сутринта при изгрев по венците се бае и гадае. На други места хората се търкалят в росната трева още с първия светлик на небосклона за здраве и се къпят с вода от извори и реки отново при пълна тишина. Вярва се, че на този ден водата може да излекува всяка болежка и да пречисти всяко зло. По традиция не се работи на нивите, за да не се пречи на Бай Еньо да защитава реколтата и добитъка.

Еньовден и билките. На този ден професионален празник имат билкари, фармацевти, знахари и фитотерапевти. Народното поверие разказва, че тревите имат огромна лечебна сила и във всеки дом трябва да се занесе букет от пресни росни билки, набрани по изгрев. Билките трябва да са „77 и половина“ - 77 от тях лекуват всички познати болежки и изцеряват де що има, а половината е за „непознатата болест“, която може да връхлети. Тази половина се бере като със затворени очи на усет се откъсва стрък трева. Защото за всеки дом е нужно различно растение за изцерение.

От набраните билки и треви на Еньовден се правят венци. Някои ги окачват на входната врата, други ги връзват на букети. В някои райони всеки човек носи наръч от събраните си билки за голям общ венец. Защото вечерта на Еньовден се празнува като се палят големи огньове и се прескачат, в тях се хвърлят билки или се минава през венец към тях. Момите разглеждат потопените си от предната вечер венци и по тях гадаят дали ще имат щастлива любов. В огъня се хвърлят тинтява, пелин, чернотрън, тъжец и други билки, за да се откаже сърцето на девойката от неподходящ избраник.

Еньова Буля на Еньовден. Това е типичен ритуал за балканските и славянските народи, който се изпълнява в деня на билкарите. Малко момиченце се облича в бяла дреха, за да наподобява булка. На главата му се слага червена забрадка и се окичва с накити. После детето възсяда раменете на млада жена и девойките от населеното място или семейството тръгват от къща на къща да пеят песни за здраве, да гадаят по венци и китки, да пожелават благоденствие. Ако детето проговори, се слуша какво казва и на кого, защото се вярва, че думите днес са пророчески и са дадени от Слънцето, за да покажат бъдещето. Момите могат да питат булята (от думата булка) дали ще имат щастие с избраника си или да бягат от него преди да е късно.

Еньовден и слънцето. Наред с търкалянето в роса, къпането в извори за здраве, брането на билки и ритуалите с мълчана вода се прави и меренето на сянката. Мъже и жени, стари и млади, болни и здрави – всички могат да се включат в ритуала. Преди изгрев се застава на високо и открито място и се чака слънцето да се покаже. А щом излезе, се гледа сянката, която очертава тялото – ако е цяла – човек ще е здрав през идната година. Ако е разполовена – беда го очаква. Вярва се, че на днешния ден слънцето се прощава с хората, с които ще се види за последен път преди зимата и им показва, че пътищата им до другия Еньовден вече ще са спрели да се пресичат.

На Еньовден имен ден празнуват Еньо, Енко, Янита, Билян(а), Яна, Янко и техни производни. Екипът на kulinarno.bg честити на всички именници, билкари, знахари и фармацевти, като им желае опеката на тревите и силата на водата и слънцето да ги пазят от болести и злини.