Нов закон за чисти фасади санкционира „наследниците“ на Александър Македонски, ако държат буркани със зимнина, нанизи с чушки и бидони с кисело зеле на терасите си.

Такъв закон може да съществува само на Балканите, защото и без да има нормативен акт, едва ли модерният европеец е склонен да превърне терасата си в мазе и да зазида връзката между дома си и външния свят с какви ли не стоки и уреди от бита, които с неправилните си форми и размери и непривлекателната си визия да превърнат зданието в огромен цех за храни и стари мебели. Едва ли роден турист може да се похвали, че разхождайки се във Франция, Италия и дори близката по дух на балканеца Испания е виждал чудото да висят от телове гащи и чорапи, стари килими, а по терасите да бъка с весел тон и специфичен аромат домашното кисело зеле на еди-кой-си.

Младата и дръзка балканска страна на воеводи с гореща кръв – Македония реши първа на полуострова да въведе закон, който да приближи визията на страната до тази на европейските туристически дестинации. Нормативният акт забранява на хората терасите им да приличат на зимници, където са провесени нанизи със сушени чушки, суджуци, компоти и туршии в буркани, бидони с кисело зеле, ракия и бурета с вино. Освен това народът, самообявил се за наследник на Александър Македонски няма право на отворените тераси да държи стари шкафове и мебели, да колекционира щайги с бутилки от бира, да простира неестетично пране като гащи, чорапи и парцали. Вехтите килими и черги също трябва да напуснат това пространство.

Идеята е подкрепена, защото в големите градове и туристически дестинации, които не изобилстват в Югозападната ни съседка дори и по главните улици може да се види терасната какафония на жителите, както и признаците на добросъседство чрез опъване на общ простор за пране, който обхваща две и повече тераси, а понякога дори и пространството между две срещуположни здания в абсолютния център.

Представете си и у нас влезе подобен закон, наред с опитите ни за поевропейчване чрез забраната за производство на домашна ракия и приготвянето на една от най-традиционните супи в родната кухня – шкембе чорбата. Представете си, че някой студен зимен ден влезете в общите мазета и оттам не се носи традиционния аромат на кисело зеле, примесен с ферментирали нотки на грозде и ракиени нюанси, които сбират винарките. Ако това се случи, част от родния манталите ще бъде безвъзвратно изтрит от нашенската традиция. А дали ще е за добро?