Откъде идва името на целувката и как един готвач разбил църковните догми за любовта.

Живял някога в Атина известният готвач Целун. Още от дете се прославил с гозбите си, а годините минавали и все по-вкусни храни успявал той да сервира на идващите от цял свят да опитат прословутите му блюда. Най-добър сред най-добрите го наричали съгражданите му, а с всяка следваща година Целун създавал нови и нови специалитети и славата му растяла.

Освен с ястията си той бил прочут и с изконната си мъдрост, защото наред с храната, той можел да седне на трапезата и да разказва истории за произхода на света, за доброто и злото, за човешката мисъл и ценности. Често децата го посещавали освен за сладкиши и за съвети. С него се консултирали неизлечимо болни хора, съпрузи, чиито брак не вървял, скарани колеги и приятели, люде с житейски дилеми и дерзания. Целун все намирал добра дума, с която да утеши страдащите, да помири раздорниците. Все откривал решение на сложните казуси.

Един ден в гостоприемницата на Целун се спрял Константинополския патриарх, който се връщал от богослужение в далечни земи. Зажаднял за родна кухня и прегладнял от дългия път божият служител добре си похапнал, като дори леко позабравил за разбирането на чревоугодничеството като грях. Така му се осладили храните, предложени от атинянина, че след като привършил с десерта, патриархът го викнал на масата си и му предложил:

- Добри ми човече, предстои неофициален събор, на който ще присъстват все висшестоящи божии служители. Имаме да разрешим огромната дилема дали косумирането на любовта между хората, когато не е с цел създаване на деца е грях, или не е. Много бих се радвал, ако ти се съгласиш да се погрижиш за храната на трапезата и ни зарадваш с блюдата си по време на дългия дебат.

Целун се съгласил и след по-малко от месец вече бил създал и изтренирал многостепенното меню, с което да се нагостят божиите служители. Когато влязъл в стаята за дебати, вместо скромна църковна килия Целун заварил претрупана с плодове трапеза, на която се леело вино като из ведро. С чаши в ръка вреклите се в Християнската вяра обсъждали дали мъжът и жената трябва да се отдават на ласки, ако имат брак, живеят легално заедно, но не искат да си имат дете.

- Не, това е богохулство – подел един епарх. Как може да разрешаваме на влюбените да вплитат устни и езици пред погледа на Бога. Бог гледа и всичко вижда. Това е абсурдно!

- Да обявим не само половия контакт, но и докосването на уста в уста за грях. Така е правилно – подел втори.

- Дори и дръжането за ръка на публично место е грях. Да спрем това развратно богохулство и да накараме праведните хора да имат и праведно поведение – разпалил се трети.

Всички били единодушни в решението да бъдат забранени ласките между мъжа и жената, ако не са с цел продължаване на потомството. Слушал Целун и сервирал приготвените от него блюда. Но когато дошло време за специалната супа, след която съборът се разпускал, облажилите божии служители остановили, че тя е безсолна.

- Хей, атинянино, супата е безсолна, дай сол! – провикнал се патриарха.

Целун отишъл до един чувал със сол в края на стаята и гребнал от белия прах с цяла шепа. После минал покрай паницата на всеки и с движение, имитиращо солене уж овкусил чорбата. Виждало се обаче, че нито прашинка не пада в ястието, защото готвачът здраво стискал солта, без да отпуска юмрука си.

Супата продължава да е безсолна! – провикнал се друг. – Дай солта!

Целун отново преминал със същия жест, но сол в ястието на никой не добавил. Помълчал малко пред погледите на божиите служители, които се вторачили ядосано в него, след това се прокашлял и казал с висок, но спокоен глас.

- Не оспорвам вашата мъдрос, отци мои. Но не мога да бъда съгласен с вас. Това да гледаш любимя човек, да живееш с него и да бъдеш постоянно изкушаван от най-красивото, което Бог му е дал – тялото, но да нямаш право да го докоснеш, е като да имаш пред себе си най-вкусната супа, без да имаш право да я посолиш. Господ Бог ни е дал сетивата, та чрез тях да възприемем напълно палитрата от усезания, на които тялото е способно. Любовта е най-силното усещане от тях. А тя върви със страстта така, както храната върви със солта.

Възхитени от мъдростта на атинския готвач, членовете на събора го аплодирали. Разбира се, те разрешили консумацията на брака и любовта за удоволствие, а в чест на мъдреца нарекли докосването между устните на влюбените – целувка.

От kulinarno.bg предупреждаваме, че разказът е просто приказка, която няма претенции за каквато и да било достоверност!