Защо децата затлъстяват от ранна детска възраст, полезни ли са плодовете и зеленчуците от пазара и каква е вината на пиците и сандвичите в хранителния режим? Не само клавиатурата и хамбургерът са виновни.

Като човек, чиято дейност е насочен към обществото, с ясната съвест, че то трябва да бъде адекватно осведомявано за важните факти и забавните истории от хранителния свят, не мога да остана безучастна към едно особено явление, което е очевадно за целия модерен свят, но винаги на проблема се намира откъсленчно решение, което може да бъде само временно предвид глобалността на случващото се. А самият проблем – все по-многобройното затлъстяване на все по-млади хора и малки деца.

Спомням си когато бях първи клас. В целия випуск имаше едно пълничко момиченце и всички я знаехме като „дебеланата от 1-А клас“. В процеса на израстването в училище се появяваха и други такива дечица, но бяха особена рядкост. Словата за толерантност към тях, отправяни от учителки и родители, в опит да смекчат искрената детска грубост, ни учеха, че пълничките мъничета не изглеждат така защото ядат по 6 пици на обяд (както се шушукаше в митовете), а защото имат хормонални проблеми и колкото и да гладуват, са обречени да страдат от непривлекателната дебелина, която ще им тежи до края на дните.

Тогава тези дечица бяха единици. И имаше нещо чаровно в тях, което се прокраждаше между съчувствието и подигравките. Дали бяха червените им топчести бузки или пък ръчичките и крачетата, образували невинни бебешки трапчинки и браздички; дали чипите носленца, вирнати измежду мазните брадичка, бузки и челце – не помня. Но те бяха сладки – някак си милички в собственото си страдание и съчувствието на околните.

Днес с огромна тъга виждам много такива дечица, много повече, отколкото съм свикнала. И стават още и още. И са навсякъде. Вече не ми изглежда сладко, не намирам чар в това явление, а по-скоро една обществена болест, която е на път да превърне бъдещето в модерно общество от затлъстели нации. На много от новите „пухкави дечица“ не им пука как изглеждат, защото виждат, че са като останалите. Не се замислят за външността си, къде ли пък за здравето си да се замисли някое невръстно, а просто се редят на опашката за сандвичи. Гледам ги дори докато работя – излизат от двора на близкото училище и хоп – пред дюнерджийницата. А там се бутат кое първо ще си вземе поредния XXL, който изглежда досущ като пухкавите им дебелички ръчички, с които го хващат.

Проблем има. Предполагам, че всички сте го виждали. Но седя и се чудя къде е той. Едно време, както споменах, ни учеха, че е хормонален. Но също така всеки знае, че не е възможно човек да се храни ежедневно с пици и сандвичи, да закусва в баничарницата, да обядва в пицарията и да вечеря в MCDonald’s например, да седи пред компютъра и да очаква че цял живот теглото му ще бъде здравословно или пък ще може да разчита завинаги на привлекателната си визия. Няма как – ако всичко в едно тяло функционира правилно, човек няма да качва килограми, ако изразходва толкова енергия, колкото и поглъща. В свят на компютри и пици това изглежда невъзможно.

Жалко е, че не може също така човек да яде ръжен хляб със сирене на закуска, пържола на обяд и свежа салата за вечеря и пак да разчита, че ще бъде здрав. Защото дори и на пръв поглед в природосъобразните храни, се оказва че има толкова вредни за тялото вещества, които могат да посегнат върху най-финото в човека – хормоналния баланс. А оттам вече организмът се превръща в една развалена машина, която щом не функционира правилно, значи крета. А докога ще кретаме?

Вече се очертаха двата отговора на проблема ЗАЩО ИМА ТОЛКОВА ДЕБЕЛИ МЛАДИ ХОРА ДНЕС. Излиза, че или е заради неправилния начин на хранене и тържеството на така модерните полуфабрикати, или е поради добавките и „подобрителите“ на уж полезните продукти, с които си въобразяваме, че си готвим нещо здравословно. В тази група влиза и хормоналният дисбаланс, който дори може да се предаде генетично, затова и някои деца са обречени да носят теглото си до края на живота си. Затова и по данни на Педиатричната асоциация в България всяко 15-то дете е с нездравословно тегло още преди да стане тийнейджър.

Да се спрем на полезните плодове и зеленчуци. Цитрусите, които са вносни, се берат зелени и са обречени да зреят докато пътуват в изкуствена среда през трансокеански маршрути. Повечето плодове и зеленчуци родно производство се отглеждат в почви, обработени с пестициди, торят се, за да дадат по-богата реколта и всички вещества, които влизат в тях, повлияват на хормоналния ни баланс. Защото са непознати на човешкия организъм, чужди на природата, която ни е създала да възприемаме нейните блага и дарове. Това е шок за тялото, което не може да определи как трябва да реагира към съвършено непознатото. Основните предпоставки, които продават растителните и животинските продукти са добрият външен вид и ниската цена. Производителите печелят от богатия добив, в който се влагат малко средства. А това става чрез именно тези изкуствени обогатители на почва, подобрители на вкус и визия, препарати, които пазят от вредители и торове, които правят обраното с по-големи размери и по-дълъг срок на годност. А в крайна сметка всичко това отива в нашите тела.

Идва ред на месото. Дори и на животните, отглеждани с промишлена цел се дават изкуствено създадени храни (вижте какво става със сьомгата в рибарниците), които да гарантират по-бързо израстване и по-голямо напълняване. Тези химикали остават в тях, за да си ги хапнем в последствие. Щом действат покачващо на килограмите на прасето и телето, по какъв друг начин биха подействали на човека? А след като бъдат заклани, върху пържолите, кокалите, целите тела се нанася допълнителна химия, която гарантира свежия им цвят и приятния им мирис. Чували ли сте за течния дим – вещество, с което се обработва вече развалено месо и особено риба, за да имат те неустоимия аромат на пушено и красива коричка, хващаща окото. Ами за мазането на пилешко с белина – така се отстраняват различно оцветените участъци от месото и то изглежда апетитно розово. Червената боя прави чудеса с иначе посинялото телешко и свинско. Честито – всички ядем това.

За десертите и газираните напитки няма какво да се каже, защото те дори не влизат в категорията „здравословни“. Поне не наистина, въпреки че само преди два месеца Европейската здравна общност призна един от най-вредните широкоупотребявани подсладители – аспартама – за безвреден. Ми как иначе ще се навие човек да си купи диетична кола, диетични бисквити и всякакви желирани бонбонки, съдържащи малко калории? Естествено, като го убедят, че веществото, което причинява рак и още редица недъзи (прочетете още за аспартама) е едва ли не полезно, защото замества бялата захар, обявена за един от хранителните убийци на 21 век.

Сега да заключим и първата възможност за наднорменото тегло в ранна възраст – това са всичките тези добавки, които са чужди на тялото поради изкуствената си природа. Те се намират в почти всеки хранителен продукт, който си купуваме, защото дори в обикновения хляб и кори за баница има консерванти. Те са в подправките, сосовете и соковете, насъщния хляб, млечните и месните продукти, плодовете и зеленчуците. Тук някой ще попита – как едно дете на 8-годишна възраст вече е затлачило организма си от вредни вещества. Ами лесно – от една страна то ги поглъща всеки ден докато тялото му расте и тепърва се структурира. От друга – нали и майката има в тялото си достатъчно отрови и е приемала още от тях докато плодът се е развивал в нея и се е „прехранвал“ с вещества от нейния организъм. Така се обричат цели поколения. Така сме обречени и ние да живеем в една постоянно тровеща ни реалност, в която дори и да искаме, не можем да намерим наистина най-полезните продукти, с които да се храним.

Сега да се върнем и на полуфабрикатите, джънк и фаст фууд-а, които са така модерни днес. Те не са лишени от отровите, които се съдържат в уж полезните храни. Но нямат техните витамини и минерали. За сметка на това представляват абсолютен шок за стомаха, който разгражда храни на принципа на разделното хранене, а от един хамбургер например получава букет от минимум пет съставки, които изискват различна алкално-киселинна среда. И всичко това в допълнение е богато на вредни мазнини и сол.

Едва ли има любяща майка, която да не иска най-доброто за детето си. Да му приготви сутрин здравословна закуска, да кипне топла супа за обяд, да прибере в чантата му сандвич със сирене, богат на калций и плод за десерт. А за вечеря да спретне домашна мусака и да събере цялото семейство на топло, току-що излязло от фурната блюдо. Но уви, днешната жена работи. И в повечето случаи с такъв график, че не й остава време да бъде домакиня и жена, в името на това да е пълноправен член на семейството и да може да отдели нужните часове на детето си в разговори, обучение и добро отношение. Затова стигаме до „Ето ти три лева за закуска.“ и „Да минем ли през MCDrive по път за вкъщи?“.

Ако все пак някоя жена днес успява да си позволи да бъде домакиня, то детето й неминуемо попада в средата, в която всеки се тъпче нездравословно. Какво да прави то, когато всичките му съученици са на опашката за сандвичи в голямото междучасие. Разбира се добрата майка не би позволила мъничето й да седи встрани и да слюноотделя, гледайки другите как ядат. Факт е, че току-що извадената от пещта пица на парче е по-ароматна и апетитна от престоялия в чантата няколко часа домашен сандвич. Факт е също, че един шоколад, тунквана вафла или шарено пакетирано кексче са по-изкусителни от ябълка или круша.

Така че отново проблемът е в съвременното общество. То е това, което безмълвно се храни с убийствени „здравословни“ храни, но не поставя въпроса „Защо ме тровите“. То е виновникът за все по-разрастващата се индустрия на бързите храни, защото ако никой не ги купуваше, те не биха ухаели от всеки ъгъл на улицата. То е онази реалност, в която демократичният работещ човек е длъжен да се съобразява с цената и вида на плодовете и зеленчуците, а не с тяхното качество. И най-големият парадокс е, че всеки от нас би казал – обществото е виновно, но и всеки от нас е част от това общество и не може да функционира извън него. Затова оставаме безнадеждно обречени и обричаме децата си не само да са дебели, но и нездрави. И не само децата си, но и техните деца.