Историята за фермера Джак, тиквения фенер и духът, който броди, носейки горящ огън в тиква.

Нощта на 31-и октомври, когато все повече хора по света стават част от модерен езически празник, завещан от келтската традиция, имаме честта да се порадваме на красивите си карнавални костюми, странни събирания с предрешени приятели, множество сладкиши и страшни истории. Истината е, че в Хелоуин няма почти нищо религионално, българско и страшно – просто някогашни обичаи на келтските племена днес се превръщат в един повод за празник. Повод не да почитаме мъртвите, а да се позабавляваме, защото в забързаното ежедневие остават малко дни за всеобщо празнуване. А още по-малко са тези, които ни позволяват да изглеждаме „ненормално“, без това да е особен проблем.

Облеклото, храната и аксесоарите са ръководещи за този празник. Несъмнено един от най-ярките символи на Хелоуин е тиквеният фенер. И въпреки че всеки го носи в ръка, рисува го върху сладкишите си или го ползва за декорация, малцина знаят откъде идва именно традицията да се издълбава тиква, в нея да се поставя огън, а след това да се броди по улиците с този странен аксесоар. Именно тази „страшна история за Хелоуин“ ще ви разкажем днес. Като предварително предупреждаваме, че най-вероятно дозата истина е много малка. Но пък и вие ще можете да разказвате историята за Джак и тиквата след като се запознаете с един от най-традиционните символи на Вси Светии.

Живял някога фермер на име Джак. Всички в селото го познавали като мързелив, пресметлив и лаком човек. Когато не му стигало собственото производство, той не се свенял да краде от съселяните си. Изминала дъждовна година, реколтата погинала, а Джак останал гладен. И започнал по тъмно да обикаля съседските ферми и обори и да краде от тях. Но скоро съселяните му разбрали и една нощ се събрали пред фермата, за да си поискат откраднатото.

Джак се уплашил и хукнал да бяга. А разярената тълпа тичала подир него. Силите му започнали да го напускат и тогава се появил Дяволът с предложение да го избави. Губейки преднина Джак измислил хитър план.

Предложил на Дявола да се превърне в монета. След това да даде монетата на съселяните си, за да им плати откраднатото. А когато те я вземат, Дявола да върне първообраза си и да изчезне от ръцете им. Така хората ще решат, че някой от тях я е откраднал, ще спрат да подозират Джак за кражбите, а и ще се изпокарат помежду си, което отстрани ще е интересно за гледане.

Съгласил се Дявола да влезе в ролята си, но щом станал на монета, Джак го прибрал в джоба си. А там имало златен божии кръст. Дяволът стоял до него и губел мощта си. Джак успял да избяга от хайката. И сключил договор със Сатаната. Щял да го освободи само когато получи обещание, че душата му няма да отиде в Ада. Дяволът се съгласил и бил освободен.

Но дошъл денят, в който Джак загинал. Душата ми не можела да бъде приета в Рая, защото приживе човекът мързелувал, лъгал и крадял. Но и в Ада не можела да отиде, защото Сатаната бил обещал, че няма да го вземе. Така духът на Джак запознал да скита и да се моли за подслон.

Един ден отишъл при Дявола. Замолил го да влезе в Ада, да се постопли поне. Но вместо това Рогатия грабнал една главница от първия огън и я хвърлил по Джак. Това била единствената топлина, която отвергнатата душа можела да има. Джак издълбал една тиква, поставил главницата вътре и до сега духът му броди из тъмнината, носейки тиквен фенер с огън от Ада, който осветява пътят през нищото.