Гръцки домат и турски сладкиш едновременно бяха удостоени с европейски лейбъл за качество.

Днес политическото съревнование нежду Гърция и Турция за благоразположението на Европейския съюз придоби и кулинарен аспект. Дългогодишните опити на Турската република да се приобщи към ЕС я тласнаха в последното десетилетие към множество важни решения с единствена цел да докаже на модерна Европа, че е една съвременна държава с широкомислещи и отговорни граждани, лишена от предразсъдъците на миналото и религията си. И ето, че още една крачка към Стария континент бе направена днес – Европейския съюз добави турската баклава в списъка на защитените храни според Еврокомисията.

Традиционният сладкиш е правен на Балканите и в Близкия Изток още през вековете на Османско владичество, като в него се слагат захар и счукани орехи, корите се пекат обилно напоени с масло, за да станат приятно кафяви и хрупкави, а за финал всичко се залива с подсладена захарна вода.

Съществуват множество варианти на баклавата, като в нейната плънка най-често се добавят  различни локуми, сироп от розова вода, бадеми, стафиди, лешници. В някои крайща на Турция в сладкиша прибавят и сметана или му правят снежен топинг от разбити белтъци, които се запичат като познатите ни целувки.

Парадоксално и с лека ирония на съдбата баклавата влезе в Еврпейския съюз заедно с още една храна. Това е прословутият малък домат от гръцкия остров Санторини. Дори и по кулинарна предпоставка двете съседки отново бяха поставени в ситуация на съревнование.

Санторинският домат е от познатият сорт чери домати, но се счита за негова най-добра разновидност. Ботаниците са на мнение, че вулканичната почва на острова допринася за автентичния вкус на плодовия зеленчук, а градусът, под който падат слънчевите лъчи, е най-подходящ за правилното узряване на сорта. Доматът от Санторини е кисело-сладникав в прясно състояние и се изпозва предимно за направата на ордьоври или салати. Много кулинари обаче го предпочитат в сушен вариант, като държат червения зеленчук да се суши именно под санторинско слънце. Правилно изсъхнал, той се превръща в търсен деликатес.