Тайните на хранителната индустрия: Какво има в плодовите сокове?
Полезни ли са плодовите сокове с витамини и съдържание на плодове в напитката?
Свикнали сме да ги наричаме натурални сокове или плодове сокове - това са онези лишени от газировка напитки, които привличат децата с цветни картинки, а родителите - с етикети, обещаващи, че в кутията се крият истински плодове, напитка с витамини и минерали, полезна за тялото. И ето как бутилката с безалкохолно се отваря, а в тялото попадат вредни букети от добавена захар и подсладители, изкуствени витамини и бум от калории. Организмът не открива никакви плодове в уж полезния сок, но вместо това получава боксов удар от празни въглехидрати. Може би сте забелязали, че децата придобиват свръхенергия след изпиването на едно шишенце сок. Нормално е - обърнете внимание на етикета.
Захар в плодовите сокове. Малко са соковете на пазара, които не съдържат добавена захар или подсладител и трудно могат да бъдат открити. Не че няма, но и това не бива да ги прави предпочитана напитка. Ако се зачетете в етикета на най-комерсиалните плодови напитки от най-продаваните марки, ще откриете, че на 100 мл продукт се падат между 15 и 25 г захар. Изглежда ли ви нормално с една доза от 200 мл сок в тялото да влязат между 6 и 10 чаени лъжици захар? Дори и това да е единствената храна, с която приемате сладкия бял убиец за деня, то тя съдържа два пъти повече от допустимата доза.
Подсладители в плодовите сокове. Някои сокове с големи букви се гордеят на опаковката си, че не съдържат добавена захар. Тук има два варианта. Първият и малко вероятен е, че питието изцяло разчита на сладостта, съдържаща се в плода. Тогава сокът не е особено привлекателен на вкус, но поне е по-малко вреден. Вторият и често използван е добавката на подсладител. Фактът, че вместо захар има глюкозен сироп или царевичен сироп не бива да ви успокоява, защото те по същество са доста по-вредни и имат по-висок гликимичен индекс от бялата захар. За сметка на това не съдържат полезните микроелементи, които се срещат в малки количества в захарта. Подсладителят аспартам пък е тема на дебат в много хранителни политики, защото прекаляването с него може да доведе до замайване, загуба на съзнание, пристрастяване и оглупяване. Само това е нужно на днешната младеж! Единствено стевията може до някакви граници да изпълни изискването за малко калории, нисък гликимичен индекс и почти нулева вредност. Но все пак това е подсладител за диабетици. Нужно ли е здрав човек да го изсипва в тялото си?
Плодовете в плодовите сокове. Отново има минимален вариант да попаднете на сок със 100% плодово съдържание. Още по-малък е шансът да се окаже, че това плодово съдържание произлиза от пресни плодове. Към заводите за сокове от различни фабрики и индустрии потеглят бракувани продукти или остатъци от производство на сладка, други напитки, оцветители и т.н., произтичащи от плодове. Обикновено те се дехидратират, за да не мухлясват, пресоват се на топки и се замразяват. Следва да попаднат във фабриката за плодови напитки, където се варят, киснат и смилат, за да се извлече от тях евентуалното плодово съдържимо. Минават и през процес на пастьоризация - все пак трябва да се гарантира, че не съдържат вредни мухални остатъци, както и да се подсигури по-дългият им срок на годност.
Пастьоризацията на соковете. Дори и дотук да сте попаднали на плодова напитка със 100% съдържание на плод, без добавена захар и подсладители и без суровина от остатъчни продукти, пак идва време за избиването на полезните вещества в питието. Пастьоризацията е процес на нагряване, при който живите микроорганизми в продукта умират. Така прекрасния вид и вкус няма да се развали по-дълго време. Но заедно с вредностите при тази термична обработка умират витамините и фибрите - истински ценните съставки на плода. След това остава просто вода с вкус и цвят на източника, от който е дошла. Обикновено в този момент производителите добавят изкуствени витамини. Някои от тях като витамин С например (на етикета се отбелязва и като аскорбинова киселина) и пектина са си доста добри консерванти.
Соковете в хранителната верига. На финала в повечето случаи потребителят получава блудкава каша от плодове, остатъци, изкуствени сладост и витамини и консерванти, наред с убеждението, че в ръцете си държи напитка от плодове със съдържание на полезни вещества. А вместо това може да си купи няколко пресни плода, да ги пусне в домашната си сокоизстисквачка и да не товари организма си с поредните вредности на модерната хранителна индустрия. За всичко си има начин - трябва само желание.
ПОДОБНИ СТАТИИ
Къде хранителната индустрия влага най-много хидрогенирани палмови мазнини и кои храни да не си купуваме в приготвен вариант? виж още »
Кое е по-полезно – маслото или марагаринът? Как се отглеждат кравите във фермите и какво съдържа уж картофеният чипс? виж още »
Месото и морските дарове от ферми е бъкано с антибиотици и отрови, храната съдържа повече захари, отколкото подозираме, а млечните продукти не са исти виж още »
КОМЕНТИРАЙ