Защо хората се хранят след като са се наяли и реално нямат нужда от повече храна? Кое предизвиква усещането за ситост и как да спрем да се тъпчем?

Случва се човек да приеме даденото количество продукти за определено хранене, ала да не усеща засищане. Така честичко оставаме на масата и поглъщаме допълнителни калории, от които тялото няма нужда. Ала апетитът кара хората да посягат към още и още храна без тя реално да им трябва. А чувството за ситост не се появява. Така се стига до преяждане, пренасищане на тялото и отлагане на мастни депа, които далеч не са привлекателни за визията. Пък и застрашават здравето. Кое ни кара да се чувстваме наядени и защо в някои моменти сме склонни да продължим да се храним без да имаме нужда от повече храна, обясняват експерти, цитирани от сп. 8.

Сигналите за засищане се приемат, обработват и предават от мозъка. Преди човек да усети ситост, не може да спре да се храни. А кога се появява засищането зависи от мозъка. Той обработва четири основни вида сигнали, като всеки от тях индивидуално е достатъчен, за да станем доброволно от трапезата, чувствайки се нахранени. Кой сигнал ще бъде първият, готов да спре апетита, зависи от хормоналната картина на индивида, скоростта на хранене, вода на храната и степента на разширение на стомаха. Ето и кои са четирите сигнала.

1. Запълнен стомашен обем. Когато стомахът е пълен, изпраща сигнали, че храненето трябва да бъде преустановено, за да не се пръсне. На този сигнал обаче му трябват 10 минути докато бъде обработен от ума. Ето защо експертите препоръчват да се храним бавно. Важно е също стомахът да не е хронично разширен от навика да се поема повече от необходимото количество храна. Ако предполагате, че сте разширили стомаха си – решението е да ставате няколко дни гладни от масата докато реалният обем се възстанови.

2. Хормоните на ситостта стигат до мозъка през кръвта. Още с началото на яденето започва и храносмилателният процес. В кръвта от храната постъпват пептиди и се отделя хормонът холецистокинин. Когато достигне до мозъка, се появява усещането за ситост. Различните продукти и комбинации предизвикват различно отделяне на хормони, ето защо засищането с вредна храна се появява по-бързо и е по-силно, отколкото при хапването на плодове или салати. Това далеч не означава, че на всяко хранене трябва да се залага на тесто или мазни меса. Просто е добре да се даде време на тялото да осъзнае, че е наядено.

3. Хормонът лептин ни кара да ядем мазнини. Но той директно комуникира с мозъка. Когато в менюто има мазнини, се отделя лептин от мастната тъкан в тялото. По този начин тя показва, че няма нужда от допълнителни мастни запаси. Лептинът стига през кръвта до мозъка и го кара да спре поемането на още храна, доказвайки, че тя не е необходима за организма.

4. Голямото постъпване на хранителни вещества в кръвта е знак СТОП на храненето. При храносмилането в кръвообращението постъпват огромно количество от различни вещества. Всички те също стигат до мозъка, показвайки му, че ястието е свършило своята работа – да зареди с витамини, минерали и енергия организма. Тогава мозъкът спира процеса на поглъщане на повече вещества като ни дава сигнал, че сме се наяли.

Алкохолът пречи на усещането за ситост. Навикът да се сяда с чашка на масата е проблем в съвременните общества, който често води до преяждане. Тъй като е течност, алкохолът навлиза по-бързо в кръвообращението и също достига до мозъка. Там той затъпява усещането за ситост, идващо от която и да е от по-горните четири точки. Умът не възприема, че тялото се е нахранило и човек може да продължи да яде по-дълго време и в по-големи количества. Ето защо не е добре да се консумират вино, бира и спиртни напитки преди и по време на хранене. След като сте се наяли, няма проблем да се наградите с любимото питие.