За трапезата на Великден и Гергьовден изберете най-хубавото агнешко, овкусете го с най-подходящите подправки и го изпечете по най-апетитния начин.

Печеното агнешко е традиция за честването на един от най-големите празници – Възкресение Христово и символ на трапезата за Гергьовден. Но българинът готви рядко това червено месо и затова мнозина си задават въпроса как е най-добре да се спретне само покрай предстоящите празници. Както при направата на всяка храна, и тук си има тънкости, които трябва да се спазват, за да бъде крайния резултат крехък, вкусен, апетитен и благоуханен. Днес ние от kulinarno.bg ще ви разкрием част от тайните на неустоимото агнешко, за да може всеки от вас да се изуми на готварските си умения, след като опита крайния продукт.

1. Най-важното е да намерите месо от младо животно. Ако имате право на избор нека то е женско. Ето защо: Най-крехкото и сочно агнешко, което може да разгърне абсолютните вкусови качества на месото е от 4-месечно животно. На тази възраст блеещото същество вече е достатъчно пораснало и преминало към хранене с трева, че месото му да може да отделя специфичната лой, която го прави толкова апетитно. Ако е все още сукалче, то също е много крехко, но притежава прекалена постност и ще липсва златистото естествено сосче, което се отделя при печене. Преминало половин годинка, агънцето започва да отделя полови хормони, които придават специфична и често пъти прекалено натрапчива миризма на месото. Това важи особено за мъжките екземпляри, чиито хормони зреят на по-ранна възраст и могат да бъдат надушени дори и след старателно готвене с много подправки. Възрастната овца/овен (достигнали едногодишна възраст) са по-жилави, доста лоени и миризливи. Затова и тяхното месо е драстично по-евтино за сметка на вкусовите си качества.

2. Агнешкото е месо, което се нуждае от обилно подправяне. Започнете с шпиковане – пробийте с остър нож напречно месото и приберете в него резени чесън. В индийските рецепти го правят с клончета карамфил. Важно е в мръвката да влезе подправка със силен аромат, която да напомня деликатно за себе си при всяка хапка. Самата кожа е добре да се обтрие с микс от подправки. Смесете джоджен, мащерка, чубрица, черен пипер, лют пипер, ако обичате пикантни ястия и най-важното – не забравяйте да осолите много хубаво. Ще се изненадате колко сол може да изпие това на пръв поглед крехко месце. И пак да се върнем на индийците, които са майстори на агнешкото. Те слагат също канела, джинджифил и индийско орехче, понякога бахар и чесън на прах. Но вкусът става прекалено остър, затова, ако езикът ви не обича нестандартни експерименти, опитайте с малко парче, за да видите дали този стил на овкусяване въобще ще ви допадне.

3. Печенето на агнешко е специфичен процес на готвене. Независимо дали ще печете цяло агне, само плешка, бут или друга част от животното, имайте предвид няколко неща. Макар че мръвката сама по себе си е тежка, определено търпи масълце, което можете да нарежете по нея или да я обтриете с него. Животинчето става най-вкусно, когато се пече продължително време на бавен огън, затова не си мислете, че само за час ястието може да е готово. Не – то трябва да уври. За целта в съда, където ще се готви се сипва вода, а отгоре се запечатва с алуминиево фолио, за да се разварява на пара. По стара народна традиция и особено ако печете агнето на пещ, заменете фолиото с мокри вестници. Първо се потапят обилно с вода, а след това върху тях се посипва голямо количество сол. Така няма да се запалят от високата температура.

Когато месото е добре разварено (между втория и петия час от печенето, в зависимост от големината), вестниците или фолиото се махат, като се запича до златиста коричка вече отгърнато. Ако имате възможност, обърнете го да покафенее и да придобие хрупкавост и от двете страни, като наблегнете на долната, защото е станала по-мека заради допира си с водата. На някой места под животното на дъното на тавата поставят дебели пръчки, които да не позволяват на мръвката да се допира до течността на дъното, а само да „диша“ нейните пари.

Ето още рецепти за агнешко!