Защо се дърпа стол на дамата и защо се попиват устните със салфетка преди отпиване?

Ако се наложи на средностатистически българин да спази всички изисквания за културно хранене на трапеза, едва ли мнозина ще издържат теста без грешка в рамките на една цяла вечеря. Изискванията са толкова много, че все се оказваме незапознати с някое важно правило. Като се започне от самото подреждане на посудата и се мине през стойката по време на ядене, начините за почистване от храната, вдигането на тостове и още, още тънкости.

Ето няколко правила за поведение на трапезата, които имат дълбоки корени и днес са приети за константни, въпреки че отдавна са реално безполезни. Оказва се, че сложните норми понякога имат простичко обяснение.

Защо се дърпа стол на дамата? Днес е символ на добро възпитание и маниери преди мъжът да седне на трапезата, да издърпа стола на дамата до него и след като тя се намести удобно, да го върне така, че да успее да седне. Едно време жените на официални вечери са ходели с огромни рокли и кринолини, които не са им оставяли възможност да се доберат до стола, за да го издърпат и след това да го наместят обратно зад себе си. Затова се е считало за мъжка задача да помогнат на лейди да се настани преди хапване. Днес е останъл жестът, без да има реална нужда от него.

Ръце прибрани до тялото и лакти, сочещи надолу по време на хранене. Това мнозина го знаят от родителите си като правило. Прието е, че лактите не трябва да бъдат на масата по време на ядене. В миналото на големи събирания трапезите буквално не са стигали, за да съберат гостите и храната на себе си. И за да има повече място, хората са седяли нагъчкани. Затова е изглеждало егоистично, ако някой се разпери с лакти встрани. Пък и смелчагата е рискувал да бутне човека до себе си.

Забърсване на устните със салфетка преди отпиване. Тук идеята е чисто естетическа. Сещате се, че едно време на семейната трапеза каната с вино се е слагала в средата и всеки е отпийвал когато му е сладко. А никак не е приятно да лепнеш устни върху оставеното мазно петно от предишния винопиец. Затова салфетката идва на помощ. Днес пък не е красиво по елегантния кристал да се вижда цялото погълнато меню. Затова се взимат „предохранителни мерки“.

Да се оригнеш след хранене. Това е типичен японски обичай, който се спазва и до днес в Изтока. Едно време се е смятало, че ако ястието е наистина вкусно, човек го яде на големи хапки и дъвче бързо, нямайки търпение да излапа възможно най-голямо количество. А с подобен тип хранене в стомаха влиза излишен въздух, който трябва да напусне системата. Ясно е как става това. Днес все още в Япония се счита за комплимент към готвача, ако човек се оригне след ядене.

Да струпаш приборите в чинията когато си приключил. Не си мислете, че по този начин улеснявате сервитьора. Връщаме се отново в Централна Европа през Средните векове – на онези препълнени с хора трапези. Именно така се пести най-много място. Днес правилото си има плюс – заетите сервитьори от далеч виждат кога да се отправят към вашата маса, за да раздигат ненужното. Пък и може да искате да привлечете внимание, за да помолите за следващо ястие или сметката. Лесно е да извикаш представител на сервиза така, вместо да ръкомахаш като нападнат от мухи. 

Няма как да пропуснем да ви информираме, че по етикет приборите се поставят НЕ кръстосани в чинията, а с дръжки, сочещи в една и съща посока. Най-изтънчените експерти на етикета дори смятат, че дръжките трябва да сочат на дясната страна на човека, който е поставил приборите си в чинията пред себе си, за да заяви безгласно, че е приключил с храненето.