Любими детски сладкиши и соцдесерти, които останаха в миналото или все още се появяват на трапезата на българина.

Дълбоко в ярките спомени от детството застаряващото днес поколение пази вкуса на бонбони Черноморец и Лукче, бисквити Златна есен и вафли Чайка. Емоционалното преживяване при разминаване с ретро автомобил връща към плодовия дъх на дъвки Турбо и трескавата размяна на картинките с коли от опаковката. След десетилетие вече сме в ерата на Куку-Руку, марципан Кума Лиса и бисквити Негърче, а днес детските муцунки разполагат с богат и шарен асортимент от лакомства. Наситени с чуждите за миналото консерванти, подобрители, оцветители и подсладители новите сладкиши пращят от красота и привлекателност, ала и вредност. А колкото до домашните десерти – някои от тях останаха в дебелите книги с рецепти, покрити с прах. Но други се прераждат към нов живот или вече са обявени за домашна кулинарна класика, предавана от майки на дъщери, от баби на внучки. Ето някои сладкиши от детството, които предизвикват както мили спомени в старото поколение, така и разглезения апетит на новото.

Крем-карамел – дали в индивидуални чашки или директно в тенджера, този сладкиш е френска мода в българската соцкухня. Днес се среща в разновидности като флан, брюле или крем Каталана, но комбинацията от мляко с яйца, сготвени на нисък градус на водна баня продължава да радва небцата с неповторимия си вкус и кадифена текстура.

Слепени Прасковки – тези любими сладки съпътстваха учениците по време на междучасие или след занятия в игрите с цел да дадат бърза енергия и наслада. Днес всяко училище разполага с лавка и десетки предложения за храна в близост, но едно време деца и възрастни с радост са бръквали в чантата за по Прасковка.

Мляко с ориз – за едни десерт, за други закуска този сладкиш е бил начало и край за деня на малчуганите. Днес оризът се използва предимно за солени ястия, особено се почита като съставка на ризотото, но не е необходимо да се забравя как ухае, сготвен в компанията на мляко и захар и поръсен с канела.

Сиропиран кекс с кайсии от компот – нежен, сочен и сладък, съдържащ допълнителната текстура на парчета плодове, този десерт тип реване все още се прави в домовете, в които се слагат компоти. За съжаление обаче дори и компотите сами по себе си вече са отживелица за модерния българин в Европа, който с удоволствие би хапнал кекс Кайсийка, стига да има суровината за него… и евентуално кой да му го сготви.

Халва и локум – в последната петилетка щандовете в супермаркетите отново намериха място за тези позабравени сладкиши. Ала на фона на цялата захарна панорама в магазина, тази стока като че ли бива подминавана с безразличие от младите и с лека носталгия от по-възрастните клиенти. Малцината, вгледали се в състава на продукта разбират, че макар и опаковката да е като от едно време, съдържанието й вече отговаря на иновативните критерии за вкус.

Сладък салам, скалички и торта Гараш – твърде са вкусни. Малцина знаят, че тази торта е създадена от русенец през 30-те години на миналия век по подобие на торта Сахер. И оттогава насищане с нея няма, също както с бабиния шоколадов салам и скаличките. Тези сладкиши все още са търсени и предлагани, обичани и радващи. Класиката продължава да ги държи на върха в народната сладкарска любов, а изгледи да бъдат забравени няма.

Фунийки с крем или кошнички с крем. Преди зората на демокрацията всяко важно житейско тържество (сватба, годеж, кръщене, юбилей) миришеше на масло от тези сладкиши. Тежки, мазни, тестени, те съдържаха толкова калории, че хората биха ги отказали, ако калориите се брояха както днес. Сега някак са станали нарицателно за лош вкус и кулинарен застой, но няма срамно, ако се сетите за тях и слюнката в устата се активизира… Пък и си затананикате Менделсоновия марш.

Мекици, пържени филии и бухти. Чували ли сте, че овъргаляната филия в разбито яйце, която се пържи на тиган, се наричала френски тост? Едно време бузите на децата пращяха от червенина, а крачета и ръчички се нацепваха с „гривни“ след пържените тестени ваканции при баба. Разбира се, сега сме в ерата на безглутеновите храни, на нискомазнинните диети и се приема за качество, когато човек отказва пържени продукти с бяло брашно. Но невинаги е било така.

А когато се върнете в детството, кой е най-емблематичният сладкиш, отключващ мили спомени за безгрижни дни? Споделете на нашата фейсбук страница любимите си десерти от едно време или изпратете рецепта за тях, за да може да възродим заедно забравените традиции на българския детски вкус.