Тостовете в миналото са гонели злите сили и са доказвали, че в чашата няма отрова.

Вдигането на наздравица днес е ритуал, съпътсващ човешките позитивни емоции, действие, с което желаем здраве на хората, седнали на една маса. То съпровожда щастливите събития, символизира постигнатите цели и пожелава за вбъдеще всичко да върви на добре. И докато в Европа наздравица се вдига само с алкохол, то в САЩ е прието, че може да се направи дори и с безалкохолна напитка, стига наистина да си заслужава този чисточовешки акт на близост. Журналисти от Франс Прес (АФП) впрегнаха сили да потърсят какъв е първоизточника на ритуала и защот е останал жестът с чукането на чашите.

Много истории се свързват със звука на църковната камбана като символ за прогонване на злите сили и лоши духове. Затова в средновековието при събиране на компания, която отваря душите и сетивата си се е вдигал тост, който пъди злините, да не обладаят човек докато е открит пред света.

Друго обяснение, датирано отново през тъмните векове, е опитът да се предпази човек от отравяне. В дворцовите среди отровата е била един от основните начини да се погуби конкурентна личност – действие модерно и често срещано сред знатните особи. При събиране на масов пир се е вдигала огромна наздравица. Тогава чашите са правени предимно от дърво, затова не е съществувала вероятността някоя от тях да се счупи. Всеки е засилвал със замах питието си в груповия тост, така че да може напитките да се смесят помежду си и ако в групата има тровител, той да не понечи да пие и да бъде разобличен.

Част от този акт е останал и до днес и може да бъде намерен в традицията на всяко събиране домакинът да вдига тост и да отпива първи от алкохола, който сам е сервирал на гостите си. Така е ясно, че няма да ги отрови.

В Древна Елада и Рим, където виното от край време е на особена почит, се смятало, че чрез медените звуци на тоста се позволява на гроздовия елексир да настрои трептенията на тялото и духа спрямо собствените си вълни. За тези култури от особена важност бил и вида на чашите, като различните класи хора си личали по съда, от който отпиват виното си.

В Япония от столетия съществува специална етикеция за наздравицата. Ако тост се вдига с приятели и равни по ранг хора, чашите се държат на едно ниво. Колкото повече човек чувства преимуществото на събеседника си, толкова по-ниско държи своята чаша за сметка на неговата. Крайния вариант на тази наздравица е когато някои се чувства достатъчно нисш пред другите, че дори да допре съда си до техния. Тогава просто го протяга леко напред, за да изрази уважението си.