Света Екатерина пази от болести децата, а майките трябва да омесят хляб в името на светицата.

На 24-и ноември християните по света почитат паметта на Св. Екатерина, обявена от православната църква за великомъченица. Девойката е реална историческа личност, която живее през III век в Александрия. Израства в семейството на богат търговец и още от невръстна прави впечатление с разума и красотата си. Посвещава се на учене, занимава се с философия и риторика, математика, билкарство. Тръгва по стъпките на майка си, като се посвещава в християнството. На 18-година възраст отива при император Максимиан, за да го убеди да спре гоненията срещу християните. Управникът я пощадява само заради невижданата хубост, като изпраща 40 свои философи, за да върнат Екатерина към езичеството. Тя ги убеждава със силата на словото в правдата на християнската вяра, затова те са убити. Отсечената е и главата на императорската съпруга, която също става християнка след срещата си с Екатерина.

През 305-а година, когато Екатерина е едва на 18-годишна възраст, тя чува и своята смъртна присъда. Подложена е на мъчения, а смъртта ѝ трябва да бъде унизителна. Ала палачите ѝ не могат да отнемат живота на девицата, защото все чудеса ги спират. Най-накрая главата на момичето е отсечена. Вярващи отнасят мощите ѝ на планината Синай и ги погребват. Светите останки на великомъченицата са открити два века по-късно и се пазят в църкви и храмове.

Български традиции на Света Екатерина. Празникът се нарича още Света Катерина или Катерининден. В народните вярвания светицата е покровител на детското здраве, пази от болести и най-вече шарка. Затова ритуалите са свързани с искането на благословията на Св. Екатерина. В различни места на страната се извършват различни обреди, като общото при всички е месенето на сечен хляб със сладка коричка.

Празнични погачи на Св. Екатерина. В миналото е било задължително жената, която прави обредния хляб да НЕ бъде в цикъл. Така се смята, че е чиста. Днес това изискване почти не се спазва. В Централна България жените месят нечетен брой малки питки – 5, 7 или 9, като насичат кората с вретено или друго пособие, символ на женския труд. След изпичане питките се чупят и раздават за здраве.

С голяма празнична питка и меден геврек честват паметта на Екатерина в южните погранични християнски райони. Геврекът се хвърля на покрива на къщата, за да пази от болести децата в нея. Питката се чупи и се раздава за здраве. В Източна България варят боб, ориз, леща като символ на Баба Шарка. Части от гозбата се пръскат около дома, за да не влизат пъпките в него. По традиция на Катерининден не се работи, а ако някой получи порязване или травма от работата, която върши, се вярва, че раната няма да зарасне.

На Света Екатерина имен ден имат Екатерина, Катерина, Катрин, Катя, Катина, Кина. Екипът на kulinarno.bg честити на именниците с пожелания за здраве, разум и способност за философско решение на всеки проблем или дилема.