На Черешова Задушница се ходи на гробища с питка и варено жито, а на Петдесятница се носят орехови листа.

На 26-и май 2018-а година българските християни празнуват Черешова Задушница. Според вярванията на този ден портите на Рая се отварят и заблудените и загубени души, търсещи своя път към вечния покой, могат да влязат, носейки със себе си покаяние и смирение. За да намерят обаче хората щастието си в Отвъдното, живите им близки трябва да се молят за тях и да спазват някои определени ритуали.

Готви се коливо и се меси питка вечерта в петък преди Задушница или много рано на другата сутрин. Коливото представлява обредно жито, което се вари и след това се смесва със захар, сушени плодове, бонбони. Погачата трябва да е голяма, като няма изисквания за съставките. С коливото и питката се отива на църква, където се четат упокойни молитви за спасение на душите на мъртвите. Част от житото и хляба се оставят в църквата, друга част, заедно с череши, се носят на гробищата.

Ето как си правим сладко жито

Вижте и рецептата за празнична погача на нашата приятелка Марчела Саватова

На Задушница се прелива и прекажда за духовен покой на мъртвите. След молитвата вярващите отиват на гроба на близки хора, които са загубили. Там се оставят още част от житото и хляба, свежи цветя и череши, прекажда се, полива се с вода и вино и се отправят молитви. След това вярващите се връщат у дома, за да разнесат и спретнат трапезата.

Още от питката, коливото и черешите се разнася по домовете на близки и съседи за Бог да прости. Останалите се слагат на трапезата, където ще посрещнат родата. Готви се месно ястие и се налива вино. А когато всички се съберат да похапнат заедно в почит на загубените обичани хора, първата хапка се оставя на пода, където се излива и първата глътка вино. Вярва се, че така и мъртвите ще се почерпят за душите си.

На Петдесятница се освещава орехова шума. Неделята след Черешова Задушница е Петдесятница (петдесетият ден от Възкресение Христово). Тогава се набират листа от орех, ходи се на църква, където се освещават и после се носят на гроба на починали близки. Ореховата шума се счита за посредник между света на живите и света на мъртвите. Тя спомага комуникацията между двата свята и отнася молитвите към реципиента. На някои места в България храмовете се украсяват с листа от орехи на Петдесятница.