На Игнажден вещаем по времето и гостите какви бъднини ни очакват през идната година.

На 20-и декември (когато денят не се пада в неделя) християните в България честват Игнажден. Тук религиозен и етнически празник се събират в едно, за да опъстрят ритуалността с множество поличби. Според Библията на този ден започват родилните болки на Дева Мария, Църквата чества паметта на Св. Игнат Богоносец. Народът пък от векове гадае за идната година и вярва, че каквото се случи на Игнажден, все е отражение на бъдещето. Затова и някои събития се предизвикват с надеждата за по-добри времена.

Сутринта на Игнажден се вещае с полазване. Това е ритуално отваряне на портите на дома за гости. Вярва се, че какъвто човек влезе вкъщи – така ще върви идната година. Може гостът да бъде поканен, ако е харесван, ала задължително трябва да се нагости с постни сладки. Ако е богат – пари ще има, ако е многодетен – деца ще се родят, ако е добър и честен – на такова отношение ще се радват домакините, ако е интелигентен – челядта ще просперира в учението. Влезе ли в дома животно – на късмет е. Прието е, че котката е символ на уют, кучето – на сплотеност, птицата – на сбъднати мечти, прасето – на берекет, гризачите – на изкуство, а насекомите пазят от болести. Когато се прибира домакинът, трябва да носи наръч клонки или слама и да ги сложи зад вратата, за да пазят къщата. За да не влизат зли сили и лоши мисли пък жената посипва около дома с пепел или дребни зърна – жито, ориз, царевица, боб.

На Игнажден не трябва да се захващат много работи. Вярва се, че каквото се случи днес, ще има отношение към бъдещето. Жените не трябва да перат, за да не предизвикат болести и потопи; не бива да шият и плетат, за да не се оплетат червата на животните и не трябва да варят боб, за да не бият градушки по реколтата. Мъжете не местят кошери, за да не избягат пчелите, не извеждат добитъка, за да не го нападнат диви животни и не дават нищо на заем, за да не излезе берекета от семейството. Ако в дома има млада нераждала девойка, тя не трябва да работи, за да роди по-лесно. Вярва се, че дете, заченато на Игнажден, ще се роди с недъг, затова в някои части на страната хората се подлагат на въздържание.

Празнична трапеза на Игнажден. Задължително храната трябва да е постна и на софрата да се положи домашна содена питка без украса. Прави се кадена вечеря и мъж трябва да изрече молитвите. А след като седне да се храни, не бива да става от трапезата. Говори се, че кокошките ще спрат да мътят и парите да влизат вкъщи. За децата се правят постни гевреци и сладкиши, а един от гевреците се запазва за Бъдни вечер. Гадае се по времето. Ако вали сняг – идната година ще е обилна, ако е дъждовно – реколтата няма да изсъхне, ако е облачно – животните ще се плодят добре, а бъде ли слънчево – суша очаква посевите.

На Игнажден имен ден празнуват Игнат, Игнатий и техните производни. По избор могат да почерпят Искрена, Пламен, Пламена, Светла, Светослав, Огнян, Огняна. Екипът на kulinarno.bg честити на именниците с пожелания за постигане на поставените цели и победа в започнатите битки, а на всички българи и християни желае здраве, мир, любов и хубави бъднини!