Колите Хонда и Тойота са кръстени на думи, означаващи оризови насаждения, а дължината на оризовото зърно е определяща дали даденият сорт ще се използва за сладко или солено ястие.

В разгара на Рождествените пости, както и на зимните месеци, когато любителите на вълчи мезета смело се нахвърлят върху мръвката, оризът е онази храна, която под формата на основно или гарнитура се настанява в чинията на българина, защото ястията с него се приготвят лесно, богати са на полезни за тялото вещества, а цената на продълговатите зрънца ги превръща и в евтин и достъпен продукт.

Полезен, евтин, диетичен, вкусен и позволяващ богата гама от рецепти за приготвянето си оризът се оказва страхотен избор на суровина, с която всяка кухня може да си позволи да разполага. По тази причина kulinarno.bg реши да разучи в дълбочина и запознае накратко всеки любител на зърнената култура с интересни факти за ориза, които го правят още по-незаменим не само в кухнята, но и в живота.

1. Оризът е най-разпространената храна в световен мащаб. Ако приемем, че групата на месото се разделя на видовете месо като риба, свинко, пилешко, телешко и т.н. , то по същия начин оризът е само част от вида зърнени култури. Той е на трето място в света по производство след пшеницата и царевицата, но е първенец в консумацията от човека, тъй като двете предхождащи го култури са включени в направата на фураж за животни. Оказва се, че от всички зърна, съществуващи на планетата, най-много човекът се храни именно с ориз.

2. 80% от полезните микроелементи за човешкото тяло в ориза се съдържат в горната му люспа. Ужасен е фактът, че на българския пазар почти не може да бъде намерен нелющен ориз. Лично търсене на автора доведе до положителни резултати единствено в интернет, като обаче предлаганата стока не беше с нужните сертификати за биокачество.

3. Трите основни типа ориз са дългозърнест, среднозърнест и късозърнест. Макар че оставаме с убеждението, че ориза се дели на черен, кафяв и бял, това не е точно така. В готварските книги и в професионалните уроци по готварство научаваме, че дължината на оризовото зърно определя изходната рецепта за културата. КОЛКОТО ПО-ДЪЛГО Е ЗЪРНОТО, ТОЛКВА ПО-СОЛЕНИ И ЛЮТИ ЯСТИЯ СЕ ПРИГОТВЯТ С НЕГО. Затова и най-вкусното мялко с ориз се прави с наи-късите зрънца на ориза.

4. Консумацията на ориз в Далечния Изток датира от древността. Оризът в Япония, Индия и Китай е растение на почит, с което се свързват много легенди, вярвания и ритуали. Днес дори две от най-популярните марки коли нояст името на оризови насаждения. Японската дума за ОРИЗОВО ПОЛЕ е Хонда. Тойота пък означава ПЛОДОРОДНО ОРИЗИЩЕ. За сравнение в Япония и Китай отношението на изядено количество ориз спрямо всякакъв друг тип храна през 2012-а година е 1:1.

5. Оризът, отглеждан в България покрива по-малко от 1/8 от потреблението на българския пазар. Културата навлиза у нас през XVII век, но заради трудоемката обработка на оризовите полета и специфичните изисквания на растението към висока влажност и температура, така и не се налага, въпреки голямото търсне. През 1975 г. Родината ни достига пика си площ засаденост – 170 хектара, но от тогава до днешни дни е спаднала близо с 1/6. Основни оризови райони за България са Пловдив, Пазарджик, Стара Загора и Ямбол. Днес по-голяма част от ориза на родния пазар идва от Гърция и Близкия Изток, въпреки че се предлага в опаковки изцяло на български език и лъже потребителя, че е произведен у нас. Препоръчваме да се зачетете в държавата на на произход на зърното, отбелязана върху етикета.

6. Оризът е спасението на страните от Третия свят от гладна смърт. Той се оказва основен в хранителните хуманитарни помощи, а лесното му приготвяне го прави достъпен на всяка трапеза и в почти всякакви условия. Не случайно повечето разпространени кадри от консумация на помощите за гладни представляват именно тъмнокожи хора как си капват от купичка с ориз.

7. Оризът се готви с много вода (течност). Правилото в родните рецепти е, че отношението на ориз спрямо вода е 1:3, ако ястието не е яхния. Ако се очаква в храната да има и сос за топене се слага 1:5. Модернизираните рецепти за ризото и твърдението, че изискано приготвения ориз трябва да е с мека външност и хрущяща сърцевина (наричан още ал-денте) говорят за отношение на сухото зърно към добавената течност 1:2,5.

8. Мит е, че при готвене ориз не се разбърква. Предполагам, че всеки го е чувал от бабите си – слагаш ориза, мазнината, подправките, водата, месото (ако има такова), джуркаш в съда на студено и после на спокойтвие ястието нека се вари, пече или каквото му се случва, но без бъркане. Тази традиция тръгва от пилафа, но дори и в него ястието търпи разбъркване. В стари български готварски книги се пише, че В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ОРИЗ НА ФУРНА НЕ СЕ МЕША ДОКАТО СЕ ПЕЧЕ, но тази мода вече е отживелица и дори новите рецепти с ориз изискват добавки с размесване в различен етап от термичната обработка.

9. В Непал се празнува Деня на ориза на 29 юни. Тогава всички оризопроизводители отиват на нивите, чистят насажденията от плевели, а след това ги горят (доколкото прясно отскубаната трева може да се възпламени) на огромни клади и издухват дима към нивите. Пеят се традиционни песни за дъжд, който да напои насаждения и се ядят местни плоски оризови хлебчета.

10. И на финала малко информация за ориз, фитнес и диета. Различните видове ориз съдържат между 320 и 390 калории в 100 грама суров продукт. Богати са на въглехидрати и белтъчини, но аминокиселините в състава им са прости и недостатъчни за тялото. В ориза почти няма мазнини, затова се препоръчва в програми за отслабване чрез тренировка – дава бърза енергия. За да не се натоварва тялото обаче, в повечето оризови диети (вегански или не) се препоръчва добавка от ядки (орехи, лешници, кашу, бадеми). Така се постига аминокиселинен баланс и  тялото получава нужното за адекватната си функция съотношения между мазнини, белтъчини и въглехидрати, без да се натоварва излишно с допълнителна доза от тях.

Ако обичате да си хапвате ориз, ние ви предлагаме:

Домашен китайски ориз със зеленчуци

Зелеви сарми с кълцано месо в гювеч

Баница с ориз и сирене