Сандвичът – носител на модерното, съчетано с етническото в различни крайща на света.

Когато чуе за сандвичи, човек обикновено си представя бърза храна, спретната от сбирщък полуфабрикати, прибрани в някакъв вид хляб. Не е точно така, обяснява сайтът foodpanda, посочвайки, че истинските сандвичи са силен носител на етническото в кухнята. Почти във всички точки на света хората хапват хляб, в който са прибрани други продукти. Но всяко кътче си има свои собствени видове хляб и определени съставки – едновременно ценни за сандвича и неразделна част от него, но също така много екзотични за чуждоземците.

Следващите описания за местни сандвичи имат за цел точно това – да подговят туриста за кухнята на дадената страна и да опишат най-традиционния за там сандвич като тип хляб и продукти в плънката. Вижте и се убедете, че колкото е шарен светът на хората, толкова и на сандвичите, които обичат.

Индия – там сандвичите са основна улична храна. Правят се от плоски хлябове, в повечето от които бялото брашно не се използва. Задължителна част от многообичания стрийт фууд е сосът чатни. Обикновено в хляба ще намерите печени картофи. Често се добавят подлютени късчета месо, яйца и домати. Сервира се или на руло, или под формата на джоб от плосък хляб.

В Турци се яде дюнер кебап. Той се прави от плосък бял хляб, намазан с млечен сос, в който се увива телешко месо и микс от пресни и печени зеленчуци. Често ще намерите и пържени картофи. Не се опитвайте да поръчате дюнер кебап със свинско – ще си навлечете неприятности.

В Мексико са по тортилите. За основа на сандвича се използва царевичен хляб, който се пълни с пикантна кайма, доматен чили сос, авокадо и зеленчуци. На почит са и тортилите с морски дарове, като най-често в тях се слагат скариди, червен лют сос и плодове – манго, ананас, авокадо.

В Англия дори и сандвичите са скучни. Представете си две филии хляб, намазани с кетчуп, а между тях месна плънка, яйце и кашкавалче. Най-често мръвката е пушен свински бут, запечен на сух тиган. Жълтото сирене обикновено е на плочка за сандвичи, като най-предпочитани са чедър и ементал.

Във Франция закусват с тостове. Не си представяйте наздравица. Тук става въпрос за пухкав хляб, запечен деликатно, за да придобие хрупкавост на кората. Маслото за този тип сандвичи не се пести, а освен него със сигурност ще намерите и кая конфитюр – странна смес от яйца и кокосово мляко. Някои обичат да си добавят плодов мармалад към това изкушение, други вкарват някаква мръвка, но мнозинството го предпочитат чист. А един просто не стига, защото е изкусител за апетита. Затова се пригответе да ядете до пръсване.

В САЩ ще опитате най-изтънчения телешки бургер. Сякаш американците са царе на разрязаната на две питка, в която телешкото преобладава. Там не се залага на вкуса на хляба, просто формата му трябва да е кръгла. Но вътре... съществува истинска идилия. Янките умеят да селектират най-подходящите за телешки бургери крави. Месото им е изящно, а начинът на изпичане е майсторлък. Въпреки разкошните сосове, които са калорийни бомби, можете да изядете само телешкото кюфте, защото този вкус не се забравя.

В Близкия Изток дюнерите нямат много общо с познатите в България. Повечето дюнерджийници сами си правят хляба, за да е още топъл и мек при поръчката. Хвърлят го за кратко на силен огън, само да се запечата кората отвън. Колкото до плънката – няма да си намерите с телешко и пилешко, камо ли пък със свинско. Там се предлагат с месо от камила, съчетано с много силни местни подправки. Сосовете са на таханова основа, обикновено има и нахутен елемент в сандвича, както и нотка кисело мляко. Пържените картофи отсъстват, но за сметка на това има пържени зеленчуци, смесени с пресни.

Във Виетнам почти няма сандвич без зелен фасул. Звучи странно, но хората са свикнали с тази съставка и особено държат на нея. Все пак фасулът не е преобладаващ, а отстъпва място на основата от свинско месо, често съчетана с домат и овкусена от лют пипер и чеснов сос.

Сандвичите в Сингапур звучат Европейски. Най-общо те представляват тостове с яйце и кашкавал. Видовете хляб, в които се сервират двата основни продукта обаче си заслужават да се пробват.

Българският сандвич е с мръвка и лютеница. Според изданието балканците не си поплюват да сътворят вълчи сандвич. Дали с пищна плескавица, сочна печена наденица, голямо кюфте или просто тройка кебапчета в питка, народите на запад от Черно море наистина залагат на месото и лютеницата, а хлябът е просто с идея да задържи месищата докато бъдат хапнати на крак.