Махнете играчката от детското меню, сервирайте безвкусен сандвич, изтъкнете минусите на дебелите и нездрави хора и сгответе с фантазия и любов, за да откажете мъничето си веднъж завинаги от нездравословните блюда.

Храните за деца са индустрия, която се възползва от слабостта на най-малките, за да продава продуктите си. Опаковката грабва с шарените филмови или приказни герои, продуктът често се продава заради скритите играчки и изненади вътре, а заедно с цялата цветност и помпозност, която привлича невръстните, в стоката се съдържат големи количества захари и соли, консерванти и оцветители, съмнителни съставки, които в големи дози често са канцерогенни, водят до психически разтройства, причиняват наднормено тегло, а вредите им върху недоразвитото и все още неспособно да се защитава от хранителните „отрови“ детско тяло са трудно изброими.

Но как може съвестната майка да каже категоричне „НЕ“ на чадото си, което я моли за шарена поничка, сладкиш на Дисни, зрънчо с играчка или парче пица, обвито в рекламна салфетка на любимия детски филм? Редица майки, поставени пред сърцераздирателната дилема дали да бъдат твърди в отказа на храна за детето си или да проявят „нежност“ като му позволят да се наяде с вредни съставки, споделят остроумните си хитринки как да откажат рожбата си от изхрускването на нещо нездравословно за сметка на вкусно и полезно ястие.

Креативни родители са намерили начин да се справят с най-коварната маркетингова стратегия, насочена към деца – а именно играчката и опаковката, които карат мъниците да поискат продукта. Ами просто махат залъгалката и оставят детето да яде. Вместо детско меню във веригите за бързо хранене можете да вземете на отрочето си обикновен сандвич с картофки и кола и да му обясните, че това е храната от менюто. Сега е време за ядене, а не за игра, затова по-късно ще се купуват играчки. Жени, споделящи практиката си, обясняват че вредните сандвич и картофки стават доста бързо безинтересни. Ако цялото искане е заради опаковката – извадете продукта отвътре и го подайте в чист вариант. Няма риск детето да прекали с яденето на снакс, изсипан в купа, когато безвкусните царевични пръчици не са украсени със снимки на коли и принцеси или в тях няма играчка.

Поучете се от триковете на търговците с детски храни, за да ги реализирате в домашни условия. Млада испанка, потресена от храните, към които детето й се насочва по време на пазаруване в супера споделя, че не е нужно нищо повече от шарена хартия за храна и богат набор от формички за изрязване, за да накара 6-годишния си син да яде у дома. Изварата и ореховите хапки се опаковат като бонбонки във формички за малки мъфини; плодовете и зеленчуците се изрязват с метални форми за сладки, приличащи на коли, цветя, призраци; върху сандвичите се рисуват личица и усмивки, а манджите се аранжират в приказни картини. Майката е категорична, че освен гаранцията за качеството на храната за детето й, разполага и с добра тренировка за развитие на художествените си заложби.

Авторката Паола Сантагостино, публикувала редица наръчници за отглеждането на дечица, твърди, че с търпение и изчерпателност на всеки малчуган може да бъде обяснено защо не бива да яде вредните чипсове, снаксове, сандвичи и пържени закуски. Родителите трябва да са особено внимателни  в частта с надебеляването. Детето трябва да разбере, че не е хубаво да бъдеш дебел, че здравето, което се постига чрез правилното хранене е един от основните пътища към щастливия живот, но същевременно да не смята пълните хора за по-низши, защото подобно отношение би попречило в комуникацията му с връсници с нездравословно или наднормено тегло.

Друг съвет на Сантагостино, но за вече поотраснали дечица, които сами избират храната си, е да ги залъжете, че купените пици, сандвичи и бързи закуски са безвкусни, като им ги сервирате неподправени със сос, студени и глетави – във вариант, който ще ги отблъсне. Мнозина не могат да са до детето си, когато то си купува поредния затоплен полуфабрикат, за да го спрат. Но ако мъникът се убеди сам в лошия вкус на тези храни, твърде вероятно е да предпочете да се нахрани у дома преди да излезе за игра или на училище.

Друг маниер, който обаче не се слави с особена популярност у нас, е приготвянето на домашна кутия за обяд. Когато детето изгладнее, бърка в раницата си, където се крият далеч по-полезни продукти от предлагания асортимент в училишната лавка. Все пак родителите трябва да се съобразяват и с факта, че съученици и приятели получават джобни пари за храна, което може да накара мъничето им да се почувства различно или нещастно. Затова подходът към яденето извън дома трябва да е обект на много разговри и търсене на златната среда.