Как се познава зрялата диня без изкуствени добавки?

Динята е емблематичен плод за българското лято, но става все по-трудно да си я изберем, така че да е наистина сладка и естествено узряла. В последните години топчестият плод се появява все по-наедрял на пазарите и размерите му – от изненадващи окото, се превръщат в съмнителни за произхода и начина на отглеждане. Някои от нас помнят дините от бостана на баба, гледани в ненаторявана естествена почва, поливани единствено от спонтанните летни дъждове. Тези плодове радват сетивата още когато се пръсват неконтролируемо под натиска на режещия ги нож, а после – са хем хрупкави, хем сочни, хем неустоимо вкусни. Отгледани с повече природно и по-малко човешко влияние, техните максимални размери достигат до 3-5 кг, затова и последователите им – днешните гиганти на пазара, са стряскащи.

Преди години, когато в неофициалното състезание за най-голяма диня на пазара между самите продавачи челните места вече не заемаха дори 8-10-килограмовите плодове, се появиха и първите слухове колко изкуствени торове се използват, за да се постигне този „зашеметяващ“ резултат и как под кората се инжектира вода или дори кравешка пикочина, допринасящи за сочност и допълнително тегло. Днес вече стана навик, че това е реалният размер на дините, но когато отидем на пазара и трябва да си изберем, не винаги улучваме правилния плод – така че хем да е воднист, хем да е достатъчно сладък, хем да е напълно зрял, но не и преузряващ с изсъхваща сърцевина. Затова дори и да не ядем „зелените топки“ от бабиния бостан, поне можем да използваме същите трикове, за да познаем дали сме попаднали на нашата (както я наричат в редица села в България) любеница.

1. Почукай, за да разбереш. Представете си, че чукате на вратата на тоалетна, за да проверите дали е свободно. Най-добре го направете в средата на динята. Ако чуете глух плътен звук, това означава, че е узряла. Ако отвътре ви отвърне кънтене – по-добре не рискувайте. Този специфичен камбанен шум е показател за недостатъчна готовност, когато е откъснат плода и е твърде възможно да са използвани алтернативни методи за да придобие търсения цвят, вкус, тежест и визия.

2. Поразгледай дръжката. Ако една диня е зряла, то нейната дръжка е изсъхнала, тъй като по природа готовият плод се отделя от растението-майка. Това е сигурен показател, защото дори и да е престоявал след брането в изкуствени торове или складове, обикновено химическите въздействия не изсушават „пъпната връв“.

3. Жълтите петна са показателни. Ако ви се е случвало да попаднете на диня, чиято страна е почти обагрена в жълто, нормално е да се дистанцирате от този избор. Но знайте, че петна се образуват защото на това място кората няма допир със слънчеви лъчи – т.е. това е онази част, която по време на формиране и зреене на плода се намира с лице към земята. Не можем да се заречем, че именно тя е с перфектен вкус, но поне е сигурно доказателство, че плодът се е допирал до почва и е зреел под въздействието на слънчеви лъчи, а не на изкуствени нагреватели и тори.

4. Нарязаните на парчета дини пък са добро решение за малките домакинства, които не могат да се справят за кратко време с 10-килограмов плод.  При избора им обаче не действа правилото на почукването, нито можете да видите стебълцето. Затова добре обмислете дали ако си вземете цяла любеница на сигурно, приберете я в хладилника, увита в стреч фолио след нарязването и си я хапвате няколко дни подред, няма да е по-добра алтернатива, отколкото да разчитате, че сте си купили пряно, зряло, свежо и естествено отгледано парче.