На Димитровден се готви агнешка курбан чорба за здраве на семейството, а именниците посрещат с пилешка супа. Какъвто е първият гост за празника, такава ще е идната година.

На 26-и октомври православните християни почитат паметта на Св. Димитър Солунски – градоначалник, управлявал гръцкия полис през III век. Историята разказва за славните управнически дела на Димитър, но и за неговото увлечение по християнството, новата вяра, която тогавашният император Галерий бил подложил на гонение и прокуда. Затова и Димитър бил арестуван, а след това убит от стражата по време на своя молитва в килията. Църквата го обявява за великомъченик и светец, покровител на град Солун.

В българските народни вярвания Свети Димитър е брат на Свети Георги. За разлика от иконите на светеца, на които е изографисан като голобрад юноша, по нашенските земи Св. Димитър е описван като белобрад старец, който поставя края на есента и началото на зимата. А щом изтръска брадата си на Димитровден, падат първите снежинки. Затова се вярва, че на 26-и октомври времето се обръща.

Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата, а Св. Георги – на лятото. Двамата братя си поделили света, тръгвайки в двете противоположни посоки, но Георги казал, че ако Димитър види къща, от чиято стряха капе кръв, да знае, че брат му е в беда или мъртъв. Вървял Димитър по света, носейки зима и сняг, но един ден видял от стряхата на малка колиба да капе кръв. Обърнал коня си и яздил докато открил коня на брат си. Тогава разбрал, че ламя изяла Георги. Димитър откупил от нея душата на брат си и двамата се качили в небесните сараи, откъдето единият половин година праща на света дъжд, сняг и виелици, а другият радва хората през останалата половина със слънце, цветя и топлина.

На Димитровден се празнува, независимо дали в дома има именници или не. Всяко семейство се подготвя да посрещне неканени гости, а по първия влязъл външен човек, се гадае каква ще е годината. Неговите качества и успехи остават като покровителство над дома. Готви се агнешка чорба, меси се обреден хляб, пие се червено вино и се сервира десерт от печени сезонни плодове. Именниците приготвят пилешка супа – ако са мъже – от петел, ако са жени – от кокошка.

Още традиции на Димитровден. Това е моментът за зазимяване на къщата. Стадата се прибират в оборите, дървата се подреждат достъпно, вадят се дебелите одеяла и черги. Сключват се договори с работниците за следващата година, като им се подарява жертвен овен, окичен с ябълки на рогата. Зазидват се цепнатините на къщата, за да не влизат мишки и болести. Следващите три дни се наричат „миши дни“. В тях не се шие, плете или преде, не се рони царевица и не се ядат зърна и сирена, за да не привлекат мишки в дома.

Екипът на kulinarno.bg честити празника на всички, които носят името Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Димана, Деметра, Димка, Димчо, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мито, Мита, Диян и Дияна. А също и на строители, майстори, ковачи, металурзи, техници и инженери, които имат професионален празник.