Почитаме мъртвите и блажим с месце преди най-дългият християнски пост.

Тази събота - 6-ти март 2021-а година се чества първата за годината Задушница, наричана „Голяма“ или „Месопустна Задушница“. Ден преди Местни Заговезни се почита паметта на мъртвите с една от трите най-големи задушници за годината. От днес започва подготовката за Великия пост - най-продължителния църковен пост, който завършва на Възкресение Христово. В идната неделя пък християните заговяват с месо за последен път преди акта на хранително смирение с цел пречистване на душата и тялото.

Традиции на Месопустна Задушница. Както всяка Задушница, и тази е своеобразен помен за починалите близки. Задължително се приготвят подавки, в които има поменно жито - счита се, че то символизира смъртта и възкресението, защото според апостол Павел „житното зърно не може да оживее, ако първо не умре“. Същото се случва с вечността на човешката душа. Приготвят се още домашна погача, позволено е сладки или соленки. Грешно е разбирането, че тази храна се оставя на гроба. Всъщност се вярва, че преминалият в отвъдното вече е в свят, в който не се нуждае от земни блага като ястия. Затова се правят подавките - порции с жито, питка и печива, които се дават на живите, за да се помолят и те за душата на починалия. Подавките се връчват на познати и непознати с думите „за Бог да прости (името на починалия)“, а при приемането се отговаря „просто да му е на (пак името)“.

Помен на Задушница. Поменът може да се извърши както в църквата и на гроба, така и в рамките на дома, като се пали кандило, свещ и се полива с вино на кръст земята. Носят се цветя. Според християнството пламакът на свещта е символ на пламенната вяра, тамянът е чистата молитва, която чрез дима достига до небесата, виното е божията кръв, хлябът - божието тяло, а цветята са добродетелите на починалия. Вечерта на Голяма Задушница близките може да се съберат на поменна трапеза - без музика и веселие, като хапнат любимите храни на човека, за когото е помена. За разлика от Архангелова Задушница, на Месопустна не се събират големи компании и не се слага пищна софра.

Неделя Месопустна преди Великия пост. В Неделя - деня след Голяма Задушница, се заговява с месо. Сега започва Великия пост, като в следващата седмица не се консумират единствено местни храни - яйца, млечни продукти и алкохол са позволени. Тялото се подготвя за строгите лишения преди Възкресение. Денят е приет за празник и на трапеза се събират семейството, близки и приятели. По традиция се меси обреден хляб, пие се вино и се сервират редица местни храни. Типични за празника са баницата с животнска мазнина, печена или пълнена кокошка, свински гозби, агнешка супа. Месото на трапезата трябва да е много и разнообразно. Хората не се разотиват докато не изядат всичко, а ако остане, се дава на животните, защото от следващия ден няма да е необходимо в дома.

След Месопустна Неделя. Следващата седмица се нарича Сирна или Сирищна и завършва със Сирни Заговезни в идната неделя. През 2021-а година в Сирната седмица се нареждат както светският празник Осми март, така и Св. 40 мъченици на 9-ти март, когато имен ден празнува Младен(а). На „Свети Четирсе“ се месят 40 медени хлебчета, символизиращи децата. Обредът се извършва за здраве на малчуганите и невръстните. Готвят се още пълнени чушки с боб и постни сарми, затова празникът тази година особено хармонира с началото на Великия пост. На 10-и март пък честваме паметта на Света Великомъченица Галина, както и на убитите с нея мъченици Кодрат, Киприан, Дионисий, Анкет, Павел и Крискент. Празникът не е свързан с утвърдена обредност. На 14-и март 2021-а година се пада Сирни Заговезни, с който завършва Сирната седмица.