Любопитни факти за обонянието, надушването на храни и какво се случва когато човек изгуби обоняние.

Пандемията от covid-19 накара милиони хора по целия свят да оценят важни аспекти от живота, приемани за даденост. Един от симптомите за наличие на коронавируси в организма се оказа загубата на обоняние и невъзможността да се надушват храни и напитки. Така за мнозина удоволствието от храненето и насладата от любимия парфюм или приятния мирис на обичания човек изчезнаха, сякаш за да напомнят, че човечеството не дооценява разкошната възможност да се наслаждава на аромати. В книгата „Тялото“ преподавателят, професор и журналист Бил Брайсън цитира изследване, направено през 2015-а година от Университета в Атланта, според което половината от хората между 20 и 30-годишна възраст предпочитат да се разделят завинаги с обонянието си, отколкото с някое от любимите си електронни устройства като компютър, таблет или телефон. Но какво се случва в свят без миризми, знаят само тези, които са изпитвали или страдат от липсата на възможност да надушват. Ето някои любопитни факти от книгата „Тялото“, посветени на обонянието и мирисът на храна.

Как се надушват миризмите? Обяснено най-елементарно при вдишване „мирисните молекули във въздуха преминават през ноздрите до носната кухина и влизат в контакт с участък от нервни клетки, който съдържа между 350 и 400 мирисни рецептора.“* Всеки от тях се активизира при контакт с дадена молекула, като изпраща сигнал до мозъка, а той от своя страна го определя по вид. „Мирисните молекули се напасват с мирисните рецептори като ключ към ключалка“. Затова е възможно човек да не надушва дадени миризми – просто няма рецептори за тях.

Как се определят миризмите? Когато говорим за храна, парфюми и въобще всичко, което може да се надуши, трябва да знаем, че миризмата е цялостната съвкупност от мирисни молекули, а не всяка по отделно. Например миризма на етил изобутират с етил малтол (има карамелен нюанс) и  алил алфа-йонон е съвкупността от аромати, която мозъкът ще познае като ананас. Ето защо любимият плод дори не се използва като екстракт от парфюмерийната индустрия, а просто се създава по химичен път. Именно в тази насока се развива и храната на бъдещето – създадена да ухае апетитно, за да предизвиква желание за поглъщане, но всъщност съдържаща доста по елементарни и полезни базисни съставки от печено свинско, шоколад, сьомга и др. Бананът съдържа около 300 мирисни молекули, кафето – над 600, ала дори и най-чувствителният нос не успява да улови всяка от тях, камо ли да ги раздели на съставните им части.

Заболявания, които спират усещането за миризми. Човешкият мозък не успява да се наслади на храната пълноценно, ако носът не помогне за усещането на изтънчените аромати, които се определят като апетитни, неустоими и привлекателни. Но както covid-19 убеди немалко хора, възможно е нюхът да изчезне. И ако при този тип вируси, също както при грип или синузит, се губи обоняние за около 7 дни, то има други заболявания, които са доста по-коварни. При черепно-мозъчна травма, ако човек не усеща мирис, има 90% вероятност обонянието да не заработи никога повече. При 70% от хората, загубили способността да надушват след прекарана инфекция, липсата остава перманентна. В медицината пълната загуба на обоняние се нарича аносмия, а частичната – хипосмия. 5% от хората по света страдат от някоя от тях. Какосмията пък е болест при която каквото и да подуши пациентът, винаги му мирише на изпражнения. За радост само 1 на 1 000 000 души има тази рядка малформация.**

* Брайсън, Бил – Тялото. Ciela – 2020 г., с – 101.

** Брайсън, Бил – Тялото. Ciela – 2020 г., с – 101.