Как е живяло човечеството преди откриването на леда?

В романа „У дома“ писателят, преподавател и учен Бил Брайсън разглежда развитието на човека от появата на първите общества до наши дни, като показва социалните, природни, биологични и исторически събития и катаклизми, послужили за катализатор на изграждането на живота и света, какъвто го познаваме днес. В глава „Кухнята“ отделя внимание на човешката прехрана във Великобритания през XVII-XVIII век – времето преди охлаждането, замразяването, стерилизирането и консервирането на храните а бъде факт. Предстои потапяне в миналото без хладилници, фризери, консерви и запечатани буркани:

След 1600-ата година човечеството се отдало се пищен гуляй. Според автора в тези дни дори и най-бедните хора разполагали с разточителни софри, на които се сервирали множество и най-разнообразни ястия. Защото всичко, заобикалящо човека било храна. Ядели се всякакви птици – от традиционните кокошки, патици, пуйки, пъдпъдъци гъски, през червеношийки, щъркели, лебеди, стърчиопашки, сойки, гарги, чучулиги, дори и някои изчезнали вече видове и популации. Кучета, котки и друго преминаващо през двора и околностите също рискувало да бъде уловено и сготвено. А голяма част от разнообразното меню се изхвърляла на другия ден, просто защото се разваляла.

Развалена храна нерядко попадала на трапезата. Липсата на хладилници, капачки за консервиране на бурканите и фризери за по-дълго съхранение на продуктите задължавала те да бъдат консумирани в най-кратък срок. Хората, разбира се, разполагали с мазета, изби и зимници, ала през топлите дни тези стаи не можели да гарантират особено удължаване на трайността на храната. Понякога се случвало един компонент от вечерята да се развали само докато прислугата насмогне да приготви и останалите, за да сервира всичко заедно. В книги и дневници било описвано как от печената риба изскачат червеи, супата с птиче месо мърда под въздействие на бактериите, а прокиснатите сосове и десерти са ежедневие.

Пазарите за живо месо били основен източник на мръвка за трапезата. В средата на 1700 година именно оттам пазарували слугите, ала участта на животните не била лека. След няколко кораби с измрели и полуразложени стада овце от Южна Америка доставчиците се отказали да изпращат живо месо към Стария Континент. В Лондон обаче пристигали „кервани“ от далечни земи с живи овце, кози, крави, кокошки, свине, коне. Животните често били болни, слаби от дълги преход или наранени. Традицията била да се колят и дерат ред купувача, за да е сигурен в качеството на стоката. Но дори и в жив вариант тя не била особено качествена.

Вредни продукти били използвани за консерванти и подобрители. „Медният арсенит бил използван за подобряване на зеления цвят на зарзавата и за блясък на желетата. Оловният ацетат се добавял в напитките като подсладител, а червеното олово някакси правело глостърското сирене по-приятно за гледане, ако не по-безопасно за ядене... Дори черешите, както съобщава Тобаяс Смолет, можели да станат отново блестящи, ако бъдат внимателно облизани от продавача, преди да бъдат изложени“.* Но на обществото, изпаднало в състояние на възвишена чревоугодност, тези факти не пречели да пазарува и сервира на трапезата си.

Млечните продукти почти винаги били развалени. За да се направи сирене, трябвало да се набави прясно издоено мляко. Млекарите тръгвали със своите съдове с пресен надой веднага щом издоят добитъка. Ала през лятото, когато стадата дават мляко, температурата и ниската хигиена, традиционна за онези дни, успявали да развалят продукцията за няколко часа. Разбира се, продавачите не се прибирали докато не изпразнят съдовете, което понякога отнемало цял ден. Млякото вкисвало, ала купувачите си правели различни видове сирена и извари от него, добавяйки съмнителни или доказано вредни „подобрители“. Миризмата на развалена храна обземала света.

Едва през 1844-а година фирмата за лед Уенъм лейк айс открива употребата на леда при запазване на храните. Десет години по-късно Франсоа Аперт измисля и патентова метод, по който храната се прибира в буркани, те се затварят със специални капачки и се загряват бавно. Ала капачките на винт все още не били изобретени и мнозина последователи на книгата „Изкуството за запазване на всички видове животински и растителни субстанции в продължение на няколко години“, написана от Аперт, често страдали от разхерметизирана зимнина. Прибирането на храни в метални консерви станало факт 2 десетилетия по-късно, ала консервите били толкова тежки и трудни за отваряне, че малцина се осмелявали въобще да си ги купят.

Брайсън, Бил – У дома, изд. Еднорог, 2011 г, с. 85