Това, което отгледаме в стомасите си, за него ще сме гладни утре.

Човешките предпочитания за храна са така разнообразни и шарени, че сякаш не могат да бъдат намерени хора с напълно еднакви вкусове за всичко, което слагат в устата си. Като се започне от основните разлики, че едни предпочитат сладкиши, други – солени храни, трети се отдават на люто, четвърти на кисело и се стигне до вътрешните разделения в менюто, които определят вида и количеството на месото, подправките и ароматите на манджата, съдържанието на десерта и салатата.

Какво обаче определя вкусовете и предпочитанията, защо едни храни изглеждат неустоими, а други не могат да ни поблазнят нито с вида, нито с аромата си – на този въпрос реши да отговори екип от учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско, чието изследване публикувано преди броени дни в медицинския журнал BioEssays придоби особена популярност. Хората вече могат да си обяснят афинитета към някои храни и дори да направят така, че да повлияят на вкусовете си.

Индивидуалният вкус за храна зависи от бактерии, обитаващи чревното пространство, доказаха експертите. Тези микроорганизми са преките виновници да обичаме сладко, солено, кисело или люто, да предпочитаме месни или безмесни ястия, сирена, гъбени храни, тестени изделия. Някои от бактериите населяват организма още от раждането на човека, докато други се развиват под въздействието на храната, която се приема в последствие.

Това означава, че родителите са склонни да изграждат вкуса на своите деца. От една страна още докато детето е в майката, в неговото тяло попадат такива бактерии и в последствие те са определящи за хранителните желания на човека. От друга – първите продукти, които попадат на семейната трапеза са инкубаторите за нови бактерии, които влизат в организма и започват да искат набавяне на именно тези суровини.

Как бактериите определят вкуса? Те действат на нервно ниво, обясняват изследователите. Всеки определен тип бактерии се храни със специфични съставки, като едни предпочитат мазнини, други – въглехидрати, трети – целулоза и тн. Така те изпращат импулс до мозъка, където заявяват от какво се нуждаят, а нашият ум ни предава сигнала под формата на точно определено желание за храна. Затова едни хора предпочитат десерти, други – салати, трети – меса и мазни манджички.

Чрез това, с което се храним ние също влияем на вкусовете си. Освен наследствения фактор и детството за формирането на вкуса чрез бактреиалните импулси сме си виновни и самите ние. Ако продължително време даваме на стомаха си определен тип храна, дори и нетрадиционна за досегашните ни навици, нищо чудно от нея да се развият специфични чревни микроорганизми, които да ни накарат да поискаме точно това ястие.

Преминаването към по-здравословен начин на хранене е трудно начинание именно заради тези бактерии. Ако досега сме си хапвали мазничко и тестено, посягали сме към фаст фууд и сладкиши, то нашите черва са пълни с малки гладници, които в скоро време ще поискат своята дажба. Подложени на салати и плодове, те ще освирепеят, а техния апетит ще се изрази в неудържимото желание да „сгънем“ набързо някоя пица, сандвич или парче торта. За това сме си виновни единствено и само ние.

Как да променим вкусовете си и по-точно бактериалната среда в червата си? Все още изследователите не са единодушни дали чрез силна воля трябва да се притивопоставим на досегашните си навици или просто трябва да се примирим с тях. Едно е сигурно обаче – когато допускаме прекалено дълго даден продукт в менюто си, след това трудно ще се отървем от желанието да си го хапваме още и още.