Петте грешки в храненето, които ускоряват и засилват появата на старческа деменция.

Функцията на човешкия мозък и болестите, които се появяват при неговото износване и намаляване на обема му, са сред модерните изследователски теми на учените. Все още липсват обяснения за редица поведения на мозъка и заболявания, произтичащи от тях, ала експертите продължават да се стремят да разшифроват странните явления и причините за тях. Сред най-коварните мозъчни заболявания с напредването на възрастта е деменцията. През 2020 г. над 50 милиона души страдат в различна степен от нея, пише БГНЕС. Медиците дават като причина за разсеяността и забравянето намаляването на обема на мозъка. Но на какво се дължи то и как може да бъде забавен ужасният процес дори и само с промяна на хранителния режим, обясняват австралийски учени, цитирани от РИА Новости.

Мнозина са обречени да изживеят последните си дни със симптоми на деменция. За съжаление експертите смятат, че това е необратим генетично заложен процес, който се отключва в даден етап от живота, обикновено след средната възраст. Изследвания обаче показват, че храненето в младостта и зрелостта отговаря за момента, в който започва деменцията, както и за силата и бързината, с която тя ще се развива. Затова екипът от австралийски изследователи направи списък с петте храни, които влияят пагубно на мозъка и предизвикват деменция, когато човек е предразположен към нея. Не е проблем ако тези продукти се хапват от време на време, но ако се превърнат в част от делничния живот, определено са в състояние да предизвикат коварната болест.

Солта предизвиква деменция и Алцахаймер. Един от основните маркери за двете заболявания на мозъка са голямото количество тау протеини. Те се образуват в мозъка под високото въздействие на биохимични реакции, провокирани от солта в тялото. Честото прекаляване със солени храни е главен виновник. Дори и в младостта да не се отчетат проблеми, очакванията са те да се появят на по-късен етап. Въпреки че обявената здравословна доза за зрял човек на ден е между 3 и 5 грама сол, се смята, че 2 грама са напълно достатъчни на тялото да функционира правилно, а всичко останало вече се явява в ущърб.

Кафето намалява обема на мозъка. И тук става въпрос за 6 и повече чаши кафе на ден. В малки дози ободряващата напитка стимулира ума, но приемана често в по-големи количества, увеличава драстично риска от деменция и инсулт, защото влияе пряко на мозъчния обем. Кафето активизира мозъчната дейност, но след 5-тата чаша тази свръхактивност започва да руши връзките между отделните части на мозъка. Така с времето се забавят реакциите, възможността за взимане на решения, уменията за запаметяване и дори разчитането на сигналите от другите части на тялото.

Фаст фууд е бич за мозъка. Честото преяждане, мазните и тежки продукти и обездвижването водят до затлъстяване, а то от своя страна повишава с 50% риска от мозъчна дисфункция с напредване на възрастта. Въпреки че умът се храни с въглехидрати, съдържащи се в сладкишите, тестото и картофите, той предпочита по-простите видове като плодовата захар и нерафинираните продукти от растителен тип. Мозъкът става ленив при храносмилане, а тази ленност може да се превърне в естествено негово състояние, която да се обостри.

Мозъкът разбира какво месо ядем. Ново проучване, проведено съвместно от британски и американски изследователи сочи, че умът има нужда от мръвка, но определено разбира какво е нейното качество. Учените доказали, че при ежедневна консумация на колбаси и фабрично преработени меса рискът от деменция се повишава с 50% за всеки 50 грама суджук или шунка дневно, като обхваща и хора, които не са предразположени към болестта. Обратното – 50 грама домашно сготвено в щадяща атмосфера телешко месо намалява риска от деменция с 19%, а от Алцхаймер – с 30%.

Некачественият сън след преяждане и злоупотреба с алкохол руши мозъка. Сънят е времето, когато умът си почива и се възстановява, но за да се извършат процесите на отдих и регенерация, спането трябва да бъде качествено и дълбоко. Хора без предразположение към старчески ментални болести ги развиват в етап от живота си заради недоспиване. Една от най-честите причини за нискокачествен сън е вечерното преяждане, лягането на пълен стомах или заспиването под въздействие на алкохол, който успокоява нервите, но пречи на дълбокото спане. Затова експертите препоръчват по 8 часа сън на всеки 24 часа, като се ляга поне 2 часа след последната приета храна или напитка за деня. Спазването на определен спален график също дава добри резултати.