Признака, че гроздето е узряло и може да се яде, носейки специфичната за плода наслада.

Гроздоберът се разгоря с потеглянето на учениците към класните стаи, а разноцветни гроздове изпълват магазините, изкушавайки със сочните си сокове и наедрели зърна. Професионалистите, които отглеждат лозя за винопроизводство или пазарна продажба добре знаят кога е настъпил моментът да се откъснат плодовете. Ала лаиците, разполагащи с някоя и друга асма в двора на вилата, най-вероятно се чудят дали е време да опитат самораслите си гроздове или ще сглупят, откъсвайки ги прекалено рано. Именно за хората, които не обработват и отглеждат лозя, ала разполагат с минимално количество грозде, за подслаждане на деня, народният фолклор дава съвети за познаване на зрелостта на гроздето. Ето по какво да разберете дали гроздето е готово за ядене.

1. Вдървенелост на чепката. Погледнете чепката, която държи грозда. Ако е започнала да придобива вид и цвят на дърво след разклона от клонката към плодчетата, значи целият грозд е зрял. Можете спокойно да го откъснете.

2. Ципата на белите сортове става все по-прозрачна. Това е най-сигурният показател за познаване на бяло или светло грозде. Щом ципата се изтъни и можете да видите съдържанието през нея, то е готово за хапване.

3. Зърната придобиват особена сочност. Между сочността и съхненето времето е една седмица, затова ако видите, че по грозда вече има изсъхнали зърна, то със сигурност е зрял, та може и презрял. Гледайте зърната да са изпънати и напращели със сокове. Можете да ги пипнете – трябва да са леко меки. Това е точният момент.

4. Семките се виждат и вадят лесно. Първо погледнете. Ако ви прави впечатление, че семките сякаш са станали по-тъмни, значи плодът е в идеална зрялост. След това откъснете едно зърно, разчупете и опитайте да извадите семето. Ако падне без по него да остават влакна или месести части, значи гроздето е готово.

5. Наситен цвят и приятен вкус. Ако нито един от горните съвети не ви е помогнал да прецените дали е време за десертен „гроздобер“, разгледайте цвета на самото зърно, а след това изберете такова от целия грозд, че да е от задната страна и да е най-малко огрявано от слънцето. Ако и то е с цвета на останалите зърна, жертвайте се и го хапнете. Ако не усещате киселина, значи целият грозд е готов.