Слюнката, която се отделя в устната кухина, позволява да усетим вкуса на храната и подпомага разграждането й.

Дъвченето е задължителен процес от храненето, като мнозина диетолози и хранителни експерти съветват да предъвкваме всяка хапка между 20 и 30 пъти, за да бъде пълноценно поглъщането на продуктите в ястието. Какво толкова безценно се случва в устата, че да трябва ястието да прекарва определено движение там – на този въпрос ще отговорим сега, посочвайки три факта за слюнката, устата и дъвченето, които услесняват цялата храносмилателна система.

1. Знаете ли, че без слюнка няма как да усетим вкуса на храната? Все пак яденето не трябва да е само поглъщане, а и наслада. Наличнието на слюнка в устната кухина ни дава шанс да се насладим на апетитността на ястието си. Слюнката е съставена от 90% вода, която спомага провеждането на различните сигнали до рецепторите в устата, които да ги разчетат. Така имаме шанса да усетим люто, сладко, кисело, солено, стичпиво... във всичките им нюанси, в които организмът ни умее да оценява вкуса.

Доказано е, че хората, които отделят по-малко количество секрет при дъвчене усещат вкуса не толкова наситено. Вярно е също, че храните с наситен вкус засилват слюноотделянето. То може да бъде провокирано дори от мисъл за любимата храна – онази, която кара „лигите да потекат“. Словосъчетанието е вярно и издържано от научна гледна точка. Възможно е обаче да отделяте слюнка и към ястия, към които изпитвате неприазън.

2. Слюнката съдържа минимална доза храносмилателен ензим и провокира стомаха да отдели още сокове за разграждане на ястието според вида му. Попаднала в устата, храната взаимодейства на множество рецептори, които изпращат сигнали и до стомаха. Затова още от първата хапка, нашето коремче вече знае с каква киселинна среда да посрещне наближаващата го плънка. Дори само да миришете ясенето си, в устата вече се отделят сокове, които вие преглъщате. Попадайки в стомаха, те му дават знак какво се очаква да бъде изядено и какви вещества трябват за разграждането му.

Защо готвачите често страдат от язва? Замислете се, ако постоянно миришете храна, защото ви се налага да работите с нея, какво се случва в храносмилателната система. Устата събира слюнка, която готвачът преглъща. Стомахът започва да създава съответно киселинна или алкална среда, която да разгради тази храна. Тя обаче не попада в него и ако соковете са силно киселинни, те атакуват стените. Ако това действие се повтаря по няколко пъти на ден в продължение на години, човек е атакуван от собствените си храносмилателни сокове.

Един диетичен плюс при провокирането на слюноотделяне. Доказано е, че от старта на храненето до 20-тата минута мозъкът не прочита сигнали за наяденост. Следователно каквото и количество да изядете преди 20-тата минута, няма да се почувствате нахранени. Ако обаче помиришете или опитате само една хапка от ястието, което след 5-10 минути ще хапвате, ще усетите, че сте се нахранили след още 10-15 минути. Така ще изядете по-малко.

3. Слюнката съдържа добри бактерии, които подпомагат борбата с микробите и лошия дъх. Стрептококовото отделяне доказано допринася за дизенфекцията на устната кухина, избивайки много от лошите бактерии, попаднали вътре чрез храната. Така устата ухае по-добре след ядене, дори и да не сте се погрижили за нейната хигиена. Други ензими пък борят някои от заразите, които се предават чрез яденето. И колкото и гнусно да звучи, лигите, които хората обменят по време на целувка, повишават имунитета, защото обогатяват устната кухина и на добри бактерии.

Слюнката дизенфекцира – това познание ни е заложено чрез един от най-често срещаните рефлекси при нараняване. Импулсивно човек захапва или облизва мястото където се е порязал или ударил. А без да знае, с това простичко инстинктивно действие, намалява шанса за инфектиране и дори може да прекъсне процес на зараза с тетанус.