На Цветница носим на починалите качамак, а с близките хапваме морски дарове.

Тази неделя – 12-и април православните християни честват Цветница – празник на изцерението, младостта, възнаградената вяра и връзката с отвъдното. Поради настъпилата извънредна ситуация с епидемията от covid-19 пищността и всеобхватността на празника ще бъдат минимизирани, но не бива да се обвиняват ограниченията в придвижване и струпване на много хора в разваляне на самия празник. Все пак той е въпрос на лично светоусещане, а ритуалите могат да се спазят в тесен семеен кръг, молитвите да се отправят от дома и традиционната празнична трапеза да бъде налице.

На Цветница се отваря портал между живите и мъртвите. Това е от дните, в които се вярва, че границата между настояще и отвъдно е тънка. Затова жените стават призори и забъркват постен царевичен хляб – качамак с олио и пресни билки. По традиция той се носи на гроба на обичаните хора, където се пали царевична шума и се прикажда с вино. Вярва се, че пушекът от огъня носи посланията на живите в света на починалите им близки. Но струпването в гробищните паркове не е препоръчително, затова е по-добре да запалите свещ у дома си и с чаша вода, вино и обредния царевичник да отправите своите послания и молитви.

Върбови клонки на Цветница. Тук отново традиция и реалност ще се разминат, защото през 2020-а година Църквата няма да раздава осветени върбови клонки. Според поверието те са символ на здраве, защото с върба е посрещнат Христос в Йерусалим, където докоснал болните люде и те оздравели. Осветените клонки се сплитат на венец и се поставят на портата на дома, за да пазят от болести семейството. Но в името на общото здраве ще се наложи да се лишим от ритуала за предпазване от болести.

Празнична трапеза на Цветница. След почитането на паметта на мъртвите идва ред и на празника за живите. Цветница е ден на младостта, радостта, семейството, цветята и природата. Затова и близките се събират на вечеря, която обаче трябва да е безмесна, тъй като е период на пости. Готвят се свежи и зелени предястия и салати, сервират се непреминали термична обработка зеленчуци. За основно се позволява риба и морски дарове, но може да се направи и празнична баница или зеленчуков гювеч. Пие се вино, блажното и пърженото са разрешени. Десертът е религиозен – сладко жито или баница с плодове. Съветваме да напазарувате предварително продуктите за празничната трапеза, за да се предотврати струпване в магазините.

Екипът на kulinarno.bg честити празника на всички именници, българи и християни. Желаем здраве, щастие, цъфтеж във взаимоотношенията и усещане за младост, свежест и хармония.