На Сирни Заговезни вечеряме яйца и млечни продукти, изпълняваме ритуала Амкане (Хамкане) и месим питка във формата на змия.

Тази неделя – 18-и февруари християните в България честват Сирни Заговезни. Познат още под името Сирница, Прошка, Поклади или Масленица, това е празника, с който встъпваме в единия от двата най-големи поста – Великия пост. По традиция Сирница се чества винаги в неделя, седем седмици преди Великден. Затова и датата се мени всяка година.

На Сирни Заговезни се иска прошка от по-възрастните. По традиция в християнските семейства, младите трябва да поискат извинение за волните и неволните съгрешения пред своите по-възрастни близки, роднини и дори приятели. В миналото се е ходело при майка, баща, братя, кръстници и кумове с домашно омесен хляб, бучка сирене и вино. Още с влизането се целува ръка и се започва с думите „Прощавай, мамо, тате, батко или дядо...“. Домакинът от своя страна отговая: „Просто да ти е“. Вярва се, че с този обичай човек прочиства сърцето си за предстоящите пости и за вярата в Светото Възкресение.

Какво трябва да има на трапезата на Сирни Заговезни? Вечерта след залез родата или семейството се събират на празнична софра. В центъра е погачата, която се меси с формата на змия. Встрани са блюдата за „заговяване“ - последно захранване преди дългите пости. Готвят се печени сирена с плодове и ядки, пържени или варени яйца и яйчени храни. Яде се риба, пие се червено вино и се десертва с печени плодове.

На Сирница се извършва ритуала Амкане или Хамкане. С червен конец за лампата се връзва обелено варено яйце. Децата и младите се събират около него с хванати ръце зад гърба. Най-възрастният мъж в къщата завърта яйцето и всеки се опитва да отхапе от него. Вярва се, че дори и само до зъбите да се допре празничното яйце, цяла година болест няма да лови онзи, който го е докоснал. След като яйцето бъде изядено, се пали конеца, на който е висяло. В миналото жените в къщата са се събирали, за да гадаят по горенето каква ще бъде годината. Ако палмъкът е силен, ще има добра реколта, ако гори с припукване – ще има сватба, ако изгасне – беда е надвиснала над дома.

На Прошка се палят огньове за благоденствие и се изпращат любовни стрели. В някои крайща на България хората все още изпълняват огнения ритуал за богата реколта. Събира се голяма купа изсъхнала трева и дребни съчки на най-високото място до селото и се запалва. Вярва се, че колкото по-нагоре се издигат пламъците и пушека, толкова по-богат ще е добива наесен. Млади момци се обясняват в любов на своите избраници, като си правят стрели от дрян, които се наричат „чавги“. Палят ги и ги изстрелват в двора им, за да покажат, че истински чувства горят в сърцето. Палят се и малки огньове, които децата прескачат за здраве.

След Сирни Заговезни излизат кукерите. Следващата седмица се нарича Тодорова неделя. Тогава мъже, облечени с кукерски костюми, минават през селото, за да изгонят със страшните си маски и песента на звънците злото далеч от хората. Палят се огньове, прескачат се и се изпълняват местни ритуали за мъжество. Църквата не е признала официално кукерството като ритуал, тъй като корените му са езически и датират още преди появята на християнството по български земи. Въпреки това кукерите си остават атрактивна част от българското нематериално културно наследство.

Съботата след Сирница е Тодоровден – известен в България като Конска събота. Тогава се организират кушии.