За какво е полезен шипковият чай, как се прави вино и мармалад от шипки, кога се бере билката и как се съхранява - прочетете сега!

Билкарството като занаят се е зародило още в древността, когато единствената аптека на хората е била природата около тях. С течение на годините те са черпели от нея цяр за болежките си, предавали са от уста на уста разкази за магически отвари от листа, плодове, цветове и корени на растения, които изсушени на сянка, потопени във вода или направени на сиропи и мехлеми помагали на нуждаещите се да се радват отново на здравето си. Високо ценени били всички, които познавали силата на билките и умеели да я прилагат, за да накарат болния да стъпи на краката си, да помогнат на страдащия да оцелее.

Днес в света са познати над 500 000 вида растения, части от които могат да бъдат използвани като лекарство. Разбира се те са специфични за точно определени ареали, като мнозина твърдят, че билките, които растат в дадена територия на Земята, най-силно действат на хората, родени в тези крайща. През изминалия век с напредването на медицината лечението с дарове на природата остана на заден план, защото човекът вече се научи да разчита на изкуствено създадени илачи. Но в последното десетилетие сякаш идеята за изцерение чрез билките отново се възроди, защото множество теории, независимо една от друга, обясняват, че изкуствено създадените медикаменти не се приемат от тялото така добре, както натуралните методи за лечение.

Отварите от билки освен животоспасяващи днес са се превърнали и в профилактично средство за превенция от заболявания. Направени на ароматен чай те се използват широко в човешкото ежедневие дори и само като освежаваща напитка. С настъпването на есента в умерените северни ширини учестява консумацията на чай с цел предпазване от простудни заболявания и сгряване след престой на студено. Една от най-предпочитаните за целта билка е шипката, затова ние от kulinarno.bg ще се спрем по-обстойно на нея в опит да ви убедим, че освен да я приемате като една от многото съставки на лечебното си питие, именно сега е времето да си я наберете и да се превърнете в лекар на самия себе си, на близките си хора или пък да си направите от нея вино или вкусен домашен мармалад.

Шипката е вид дива роза, широкоразпространена на територията на България. На нейните лечебни свойства се радват още в Далечния Изток и Северозападна Африка. Расте в диво състояние по поляни, долините на реки, широколистни гори, планински върхове до 2500 метра, в крайпътни територии. Тя е многогодишен бодлив храст, който достига до височина от 3 метра. Цъфти с бели до розови петлистни цветове през месеците май, юни и юли. След това плодовете й се образуват, като в началото наподобяват на зелени малки топченца, които с времето набъбват и започват да почервеняват. В края си завършват с пет тъмнокафяви втвърдени листенца.

Ако искате да си наберете шипки, за да ги използвате за направата на вино, сладко или чай, все още не сте изпуснали момента. Плодовете са узрели между края на август и края на октомври в зависимост от достъпа на светлина, с който разполагат. Препоръчваме ви да консумирате чайове и отвари с дарове на природата, които сами сте си откъснали и съхранявали, защото множество билкари предупреждават, че една значителна част от фабрично пакетираните билки са съхранявани при недобри хигиенни условия, подложени са на запрашаване и най-важното – не се знае от къде и от кого са брани.

Тръгнете ли за шипки, се въоръжете с чифт кожени дебели ръкавици, ножица и торба от плат, защото ако използвате наилонова – бодлите на растението ще я накъсат. Най-важното е внимателно да подберете мястото. Не се нахвърляйте върху първия крайпътен храст, който ви попадне пред очите. Там почвата е замърсена от преминаващите МПС-та, а въздухът, под чието влияние е зреел плода, го е превърнал в токсична гъба. Ако искате наистина качествени шипки, отдалечете се възможно най-много от цивилизацията, за да сведете до минимум вредните й влияния върху растението. Когато намерите подходящ храст, първо огледайте дали плодовете са тъмночервеникави до ярки, по повърхността им се появява набраздяване, сочещо, че леко завехват, а „мустачките“ в горната им част са покафенели. Ако тези критерии са на лице – можете да преминете към обирането. (Естествено само на узрелите плодове, а не на всички от храста.) Сложете ръкавиците, с едната ръка хващайте плода, а с другата – дръжте ножицата, с която да отрежете шипката с 2-3 сантиметра от стебълцето й. Внимавайте да не се убодете. Макар че някой билкари предпочитат да берат шипките без стъбло, мнозина препоръчват този начин на късане, особено ако ще използвате растението за направа на чай или вино. Когато започне да изсъхва, двете части ще се отделят една от друга много по-лесно.

Ако ще си правите чай или вино от билката, след обирането й трябва да я оставите да се суши. Подбрете хладно, проветриво, широко и добре почистено пространство. Ако е дълга маса, легло или друга мебел от дома ви, можете да го покриете с вестници. Разстелете шипките така, че да не застават една върху друга или да се застъпват. Оставете ги да съхнат около 2 месеца, като през няколко дни ги размествате леко, така че да могат да се изсушат равномерно. Когато видите, че дръжките могат да се махнат безпроблемно, почистете ги от плода. Щом червените топченца се съсухрят добре, затворете ги в буркан, без да допускате влага в него. Можете да сложите 10-тина зърна ориз, овързани в тензух, за да изтеглят ненужната влажност от въздуха. Съхранявайте буркана на тъмно, хладно и сухо място.

Как да си направим чай от шипки? След като вече имате готовите сушени плодове, кипнете 500 мл вода и щом заври, сипете в нея 2 с.л. шипки. Оставете да ври за 3-5 минути, а после дръпнете от огъня да изстине, без да вадите плодовете от отварата. Преди консумация прецедете. Можете да овкусите чая с щипка канела, няколко капки лимонов сок или лъжичка мед. Не се препоръчва да слагате бяла захар в лечебната напитка.

За какво е полезен чаят от шипки? Растението в България е наречено „Царица на билките“, защото помага за облекчаването на множество болежки и  е силно превантивно питие срещу редица заболявания. Изключително богато на витамин С (около 2 г на 100 г сушен плод) то помага за правилното кръвосъсирване, подобрява пропускливостта на капилярите и стимулира образуването на червени кръвни клетки, активизирайки кръвта да се обнови и пречисти. Редовната консумация на шипков чай препазва от развитие на авитаминоза, което се изразява в загуба на тонус и настроение, а крайната му форма води до скорбут. Ако всеки ден приемате отвара от билката, само след седмица ще се почувствате по-позитивно настроени и дееспособни.

Шипката е силен имуностимулатор, който от векове се използва за превенция от простуди, като особено предпочитана е в умерените северни ширини в месеците от ноември до април, когато тялото трябва да се бори с негативните влияния на суровия климат. В редица азиатски страни шипковият чай се използва при проблеми с бъбреците, тъй като е силен диоритик. В Китай я приемат също при нарушено храносмилане, забавени метаболитни процеси и дори за предпазване на застрашените от развитие на диабет.

Шипката е естествен извор на красота и здраве, който действа от вътре на вън. Вече споменахме огромните дози на витамин С, който съдържа, но в нея също така има и витамини А, В1, В2, В6, Е, К, Р, както и редица важни за тялото микроелементи и вещества като пектин, минерални соли, слаби киселини, калий, калций, фосфор, магнезий, манган, натрий, желязо и други. В комбинация с флавоноидите те се превръщат в перфектни антиоксиданти, които забавят процесите на стареене, помагат за регенерацията на клетките и прочистването на вече мъртвите от организма, активизират защитните свойства на кожата като я предразполагат към самовъзстановяване. Освен това шипката засилва мозъчната дейност, предпазва от цироза и има силата да повлияе съсирващо на кръвта при отворени рани или кръвотечения. При дамите регулира месечния цикъл и заздравява яйчниците. Доказано е, че при правенето на чай, вино и мармалади плодът не губи много от полезните си вещества въпреки процеса на обработка.

Как да си направим вино от шипки? За тази забавна задача, най-важното, което ви е нужно, е търпение. Счукайте хубаво 1 кг сухи шипки и в дълбок отворен съд ги смесете с 8 литра хладка вода, в която са разтворени 2 кг захар и 8 г мая. Оставете течността да ферментира за 20 дни на проветриво място с температура над 20 градуса. Ако не искате напитката да става силноалкохолна, можете да я консумирате още след 10-тия ден, като очаквайте да е със сладък приятен вкус и ниско алкохолно съдържание. Помнете, че също така е и здравословна. Ако сте проявили търпението да изчакате и 20-тия ден да се претърколи, вече ще разполагате със силно шипково вино.

Как да си направим мармалад от шипки? Въпреки че на пръв поглед звучи трудно – знайте, че не е. Тук обаче са ви нужни пресни шипки. Пет килограма от плода трябва да сварите в голяма тенджера с похлупак, в която сте сипали 4 литра вода. Преди да преминете към варенето, измийте хубаво плодовете. По време на варенето долейте още вода, ако е необходимо. След 2 часа извадете омекналите шипки и ги минете през метално сито. От тях ще изпадне рядка каша. Отстранете задържалите се върху ситото люспи и семки и ги изхвърлете. Получената каша сипете в тава, добавете 1 кг захар и печете на слаб огън 2-3 часа, докато се сгъсти. Разбърквайте периодично. Изсипете в буркани и затворете хубаво, без да стерилизирате. С това количество мармалад ще си напълните 6 бурканчета от по 300 мл.