Пресният топъл хляб е по-вреден от изсушените и престояли варианти.

Ароматът на топъл хляб е неустоимо изкушение, което подмамва с пленителен дъх и провокира апетита. Дъхът на печива с масло, визията на тестени изделия с примамлива хрупкава коричка и въздушна нежна сърцевина са развалили диетата и формите на мнозина, но е човешко да не можем да им устоим, обяснява лекарят и диетолог Мария Черняева пред радио Спутник.

Пресният хляб е по-вреден от изстиналия вариант. Веднага след изваждане от фурната тестените изделия са с най-висока киселинност. Докато са още топли и балгоуханни киселините в тях съществуват по възможно най-неприятния за стомаха начин и концентрация. След осем часа обаче, те са доста по-прости и намалели като количество. Именно техните изпарения съставляват част от аромата на печива, който се определя като неустоим. Щом това ухание напусне насъщия, рискът от стомашно-чревни проблеми намалява. Най-добре е да се яде хляб един ден след изпичането.

Хлябът е като наркотик. Според Черняева той има въздействие върху мозъка, подобно на наркозата и води до пристрастяване. Колкото по-топъл и пресен е, толкова повече привлича към себе си, а колкото повече от него изяждаме, толкова повече го желаем. Дозата се покачва всеки ден, с всяко стабилно хлебно ястие, а премахването на навика изисква време и постоянство. Ароматът и визията на хляба действат на сетивата в комплект, допирът до меката сърцевина и хрупкавата кора също привлича. Влеченията често са към най-вредните варианти - тези с бяло брашно, с много добавени мазнини и захари и изпечени възможно най-скоро.

Именно тази сила на насъщния да въздейства върху сетивата с наркотизираща мощност се използва като трик от много пекари. Те изискват в ателието им винаги да мирише на прясно изпечен хляб, защото е доказано, че при този аромат хората купуват и изяждат повече, а клиенти, които влизат за друг тип печива, напускат като собственици на непредвиден но силно пожелан хляб.

Препеченият хляб е канцерогенен, но също неустоим. При повторното загряване на филийката, в нея отново се активират киселинообразуващи процеси. Освен това в кората и изгорелите части, които придобиват кафеникави или тъмни нюанси, се образуват канцерогенни вещества, които благоприятстват образуването на туморни клетки. Ето как с повторното даване на нов живот на хляба, се тровим още повече.

Изсушеният и престоял хляб от алтернативни брашна е най-доброят вариант. Ако не позволяваме на бялото брашно в печивата да наркотизира сетивата, желанието за ядене на тестени изделия ще е много по-малко. Ето защо експертът препоръчва употребата и консумацията на пълнозърнести и алтернативни брашна. Вместо да се препича, хлябът може да се суши при направата на сухари и крутони. Това се прави на 70-80 градуса загрята фурна с вентилатор до постигане на желаната хрупкавост. В този случай обаче не се образуват канцерогенните съединения, отговарящи за потъмняването. В краен случай, ако ще се хапва мек насъщен от бяло брашно, поне го изчакайте да престои, преди да му се нахвърлите. Ще спестите много мъки на организма си, обяснява Черняева. А най-ценният ѝ съвет е хлябовете и тестените изделия да се избягват в ежедневното хранене.