Разказ за хитрия затворник, който успял от килията да прекопае градината за картофи на стария си татко.

Живяло някога в селската си къща с голям двор семейство. Щастливи били, отглеждали в двора и обора всичко необходимо, за да се изхранват. Копаели си градината, дояли добитъка, работели на полето. Но един ден майката се разболяла и починала. Останали бащата и сина да се грижат за животни, нивя и градина, но момчето се запознало с лоши хора и извършило злодеяния. Така попаднало в затвора, а таткото останал сам.

Възрастен вече бил бащата, за да се справя с цялата работа. Заклал част от животните, други продал. Оставил си няколко кокошчици да му снасят яйчица, една козичка за млекце и домашната градина в двора. Успявал да се изхранва, но с годините все по-трудно правил разсадници с домати, тиквички, краставици, чушки. Тежко било да удря с мотиката по твърдата земя, да сади моркови и картофи. Дошла пролетта и настанало време да прекопае цялата градина и да насади картофите. Дъжд не бил падал скоро и земята все едно камък била. Тъй като изпращал на сина си всяка седмица писмо до затвора, решил да му се оплаче.

„Мили синко, стар съм вече. Зная, че есента най-сетне ще се върнеш от затвора при мен, но сили нямам да прекопая градината, за да насадя зеленчуци, картофи и билки. Ако дъжд не падне скоро, че да омекне земята, когато се прибереш у дома, ще гладуваме месеци наред. Кажи ми какво да правя! С обич, татко!“

Бащата изпратил писмото и се завайкал. Но след няколко дни получил обратно писмо от сина си.

„Татко, не копай тази градина, да не си пощурял! В нея съм скрил всичките оръжия от обира. Направо – цял арсенал. Къде ще ги денеш като ги намериш? Ами ако те види полицията. И ти в затвора ще седиш. Стой си кротко в къщата и не пипай градината. Пък като се върна от затвора нека гладни стоим. Гладни, ала свободни.“

Послушал бащата сина си и не пипнал градината. Скоро обаче дошли полицаи и всякакви спецчасти. Взели лопати и започнали да копаят. Прекопали открай до край цялата градина – хубаво и щателно. Оръжия не открили и си тръгнали. А когато дошъл пощальонът, бащата прочел писмото от сина си.

„Мили татко, може и да съм в затвора, но това не означава, че няма да ти помагам, когато имаш нужда. Зная, че четат писмата ни. С обич – твоя син!“