Как мъжът, който мразил жени, изгубил уважението на силния пол заради дама?

Вървял си намусен по улицата един заклет женомразец и на ум под мустак си коментирал визията и поведението на представителките на нежния пол, с които се разминавал. Едни се смеели, други си говорели с приятели, трети бързали по ангажиментите си, а той ходел сам и навъсен. Усмивката му се появила едва когато забелязал в една странична улица, че има малък ресторант с голям надпис – „Среща само за мъже“.

Женомразецът целенасочено се запътил към заведението и гордо влязъл. Пред очите му се разкрила радостна картина за всеки сексист – на масите, на бара, по сепаретата – навсякъде седели мъже, хапвали, пийвали и разговаряли. Щастието продължило едва минута, докато мъжът не съзрял седнала на една маса самотна жена, която кротко си пиела фреш и четяла някакви записки. Ядосал се на дързостта ѝ да присъства в заведение, видимо обявено за място за мъже. Гневът не успял да се удържи в гърдите му и коментирал на особено висок глас:

- Среща само за мъже! А какво прави тази жена тук?! Винаги ли тези кокошки трябва да бъдат където не им е мястото.

За негово учудване обаче никой от мъжете не се застъпил, че дамата трябва да напусне. Напротив – едни не му обърнали внимание, а други го изгледали с леко пренебрежение. Женомразецът отишъл на бара, но мира не си давал, че в ресторанта има жена. Скоро отново повторил въпроса и ругатните си, ни нито дамата, нито клиентите се сконфузили. Тогава предприел друга стъпка, за да получи необходимото внимание.

- Тъй като това е „Среща само за мъже“ искам да почерпя всички достойни представители на силния пол, като платя сметката им. Можете да поръчвате, ядете и пиете каквото си искате от менюто, стига само да сте мъже. Тази дръзка жена няма да получи нищо.

При тези думи женомразецът се обърнал и хвърлил пронизителен поглед към дамата, която продължавала да чете записките си, да пийва плодов фреш и да не обръща внимание на поведението на новодошлия. Някои от мъжете му поблагодарили за щедрата почерпка, а гостът с досада видял лека усмивка по устните на нежното същество, вглъбено в записките си. Този лек признак на наслада и удоволствие силно го вбесил и женомразецът не издържал. Станал и отишъл директно при жената.

- Какво се хилиш?! Твоето място не е тук, не видя ли какво пише на голямата табела при вратата на заведението? Махай се!

Вместо обаче да се трогне от думите му, дамата се усмихнала още по-широко, затворила четивото си и със спокойно и ведро лице се обърнала към ядосания клиент.

- Зная какво пише, защото това заведение е мое и аз организирах тази „Среща само за мъже“. С парите, които изкарвах от ресторанта с труда си, успях да изуча медицина. Днес е изпитът ми и завършвам. А утре заминавам като лекар на фронта, за да спасявам смелите мъже, които се борят за страната ни. За тяхно здраве организирах тази „Среща само за мъже“. Така чрез мислите си, събраните тук джентълмени ще подкрепят събратя си във война. Единствено не успявам да си обясня какво правите вие тук и къде е съпричастността и мъжеството в поведението ви. За огромно съжаление на всички мъже тук, съществуват и хора като вас.

След тези думи засраменият женомразец платил сметката на всички и си тръгнал – разорен докрай и унизен пред мъжете от жена. А по-късно осъзнал, че и от собственото си поведение.