Посрещаме пролетта според българския фолклор с мартеница и червена покривка, а старите жени месят погача на скрито, за да не ядосат Баба Марта.

На 1-и март българите посрещат Баба Марта – каката на Голям Сечко и Малък Сечко и водачката на фолклорното начало на пролетта. Ту сурова и ядосана, ту усмихната и слънчева, дундестата старица е български фолклорен персонаж, известен със смяната на настроенията си. Според легендите Марта води постоянни спорове с двамата си братя – Януари и Февруари, защото един път те са изпили виното й, друг път са изяли погачата й. Когато се карат – навън е мрачно и студено, а когато са в хармония – грее слънце и тревите започват да се показват.

В първия ден от месец март балканските народи се окичват с мартеница. Оплетените бял и червен конец се носят не само в България, но и в повечето страни от Балканския полуостров – Румъния, Гърция, Сърбия, Македония, Молдова, Албания. Традицията се приема за остатък от езически обичай с прабългарски корени, чрез който е благоразполагана Богинята-Майика (червения конец) и нейния Син (белия конец). Днес се приема, че тези два цвята са символ на здраве и плодородие.

Посрещаме Баба Марта с червена покривка, погача и вино. Според легендите Баба Марта не обича стари жени и те могат да предизвикат гнева й. Затова бабите в дома трябва да станат още преди изгрев слънце, да окачат на врата червен пешкир и да се скрият зад него. След това според традицията постилат на масата червена покривка, замесват погача и пълнят каничка с вино. А после не бива да показват лицето си по светло през целия месец, защото бури и виелици ще дойдат на Земята, за да изсипят гнева на Баба Марта.

На 1-и март се гонят змии и гущери. Това са местни ритуали, при които се палят огньове и се вдига шум за прогонване на лошите влечуги със звънци и кречатала. Понякога се извършват от семейството в рамките на двора и дома, друг път се правят на центъра на града или селото, като шумното шествие продължава чак до полето, за да подплаши хубаво гадините.

На 1-и март се празнува младостта и пречистването за нов живот. Децата и младите жени в дома измиват ритуално лицата си с вода или се пръскат със светена вода. Вярва се, че така ще посрещан прераждането на природата, като оставят греховете си да си отидат със снежната покривка. Баба Марта пък ще ги награди със здраве и сила през годината, защото обича младите хора. Яде се празнична погача, пие се вино и се сервират печени плодове и зеленчуци.

На 1-и март празнуват жените с името Марта, но не Мартин и Мартина. Екипът на kulinarno.bg честити имения ден на всички честващи и пожелава на българите да са бели и червени, здрави и засмени!