С курбан чорба, нестинарски танци, жертвено животно и погача със светена вода почитаме паметта на Св. Св. Константин и Елена.

На 21-и май християнският свят чества паметта на Св. Константин и Св. Елена – владетели, наложили християнството като официална религия във Византия. Те са майка и син, царували през III век и построили много църкви, храмове и молитвеници. Св. Елена приела религията и посветила сина си в нея. Отдала се на търсене на Бог като поела по стъпките на Исус Христос и открила кръста, на който е разпънат Спасителя. Св. Константин обявява християнстовото за официална религия във Византия, а в чест на неговото праведно дело е наименован най-ключовият град в империята – Константинопол. Майка и син са канонизирани посмъртно заради усилията и постиженита си за разпространение на вярата.

Св. Св. Константин и Елена в България. Празникът на двамата светци се чества с тържествена вечеря с курбан чорба и жертвено животно. На този ден в страната се организират емблематичните нестинарски танци, извършени върху огъня от готвенето на агне, кокошки или коза. На една маса сядат близки и непознати, а колкото по-голяма е компанията и софрата, толкова повече благоденствие и просперитет ще има сред хората. На този ден според преданието пролетта преминава в лято, а хората се обличат в бяло като символ на чистотата на мислите и действията си. Не се работи, за да не се опетнят чистите одежди. Единствено е разрешена суетнята покрай организацията на празника.

Жертвено животно на Св. Св. Константин и Елена. На голямо открито място над селото или града се подготвят поляните за празненствата. Избира се жертвеното животно за празничния курбан. Според вярванията то трябва да е бяло и на нечетен брой години. Заколва се от мъжете на поляната и с кръвта му се прави кръст в земята. Отгоре се запалва голям огън, на който се пекат животното и с част от него се вари курбан чорба. Огънят трябва да се вижда, за да се знае, че праведни хора и християни живеят по тези места.

Обреден хляб и семейни тържества на Св. Св. Константин и Елена. На празника жените посещават сутрешната литургия и взимат от църквата светена вода, с която месят обредни хлябове. Ако няма организация за общо тържество, се правят семейни такива, като се колят бели кокошки и от тях се прави супа и печена или пълнена кокошка. В двора се пали огън, който децата прескачат за здраве. Огънят се оставя да гори до късно вечерта.

Нестинарството на Св. Св. Константин и Елена. Нестинари могат да бъдат само млади жени и мъже, като всяка година техен водач е най-възрастната жена от групата, която все още практикува огнения танц. Тя си избира помощник и двамата повеждат хоро докато стигнат до жертвения огън, носейки икона с опашка (така се наричат иконите с дръжка) на Св. Св. Константин и Елена. Сядат на празничната трапеза, а след като се нахранят, огънят от печенето на животното и готвенето на чорбата се разстила и водачите повеждат на танц групата от нестинари. Докато стъпват с боси крака по жаравата редят молитви към светците, които пък облекчават болката им. След края на нестинарското ритмуване всички празнуващи се събират на голямо хоро около разпръснатата жарава.

На Св. Св. Константин и Елена имен ден празнуват: Елен, Елена, Елеонора, Еленко, Еленка, Константин, Константина, Костадин, Костадина, Динко, Динка, Коце. Екипът на kulinarno.bg поздравява именниците с пожелание за крепко здраве, плодотворно идно лято и огнени преживявания и инициативи!