На Сирни Заговезни искаме прошка от ближния и встъпваме във Великия пост с изчистена от товара на прегрешенията душа.

На 1-и март 2020 г. заедно с Баба Марта християните в България честват и Сирни Заговезни – последният ден преди 7-седмичните Велики пости, които продължават до Възкресение Христово (тази година на 20-и април). През изминалите седем дни по традиция на трапезата се слагат безмесни ястия, а след неделя – храни само от растителен произход и така до Великден. Но прелюдието към строгия пост е празник, в който всичко мръсно остава в миналото и с чисто сърце се встъпва в споделянето на страстите Христови.

Затова на Сирни Заговезни искаме прошка. По традиция по-младите отиват с дарове в домовете на по-възрастни свои роднини, приятели и наставници и изискват да им бъде простено за прегрешенията, за да могат да продължат по праведния си път без тежестта на извършените грехове. Още от вратата се казва „Тате (мамо, куме, другарю, учителю), прости на мен за всички волни и неволни прегрешения“. А помоленият отговаря „Просто да ти е“. После може от своя страна също да поиска прошка.

Какво се готви на Прошка? Още рано сутринта домакинята трябва да омеси хляб. За семейната трапеза той е във формата на змия, която да прогони или погълне всички злини от къщата и от сърцата на хората, седнали на трапезата. Може да се омесят и по-малки питки за разнасяне при хората, от които ще се иска прошка. Готвят се още яйца със зеленчуци и праз лук, печено сирене, баници, печена или пържена риба. За десерт се поднасят варива с мляко, бяла халва или плодове на фурна. Препоръчва се в сладкишите да има масло, яйца и мляко. Неизменно на трапезата е и празничното вино, олицетворение на божията кръв.

Ритуалът Амкане на Сирни Заговезни. Любимата детска игра се нарича още Хамкане. На червен конец домакинята връзва твърдо сварено яйце или парче бяла халва. Другият край на конеца се връзва за лампата. Най-възрастният мъж завърта конеца, а децата се нареждат в кръг с хванати ръце зад гърба и се опитват да отхапят от лакомството. Вярва се, че и само със зъби да се пипне яйцето или халвата, ще донесе здраве. А онзи, който си хапне, от здраве няма да се отърве. След първото отхапване лакомството се поделя за всички, а жените палят конеца и гадаят по горенето му. Ако припуква – на сватби и веселби ще се танцува, ако тлее и не гори – беди ще има, а ако се запали със силен пламък и изгори – годината ще благодатна.

Огнени ритуали на Сирни Заговезни. На някои места в България и днес още се извършват огнени ритуали за прогонване на злините и търсене на благоденствие. Мъжете събират сухи треви и съчки от домовете и нивите си и ги струпват на възвишение. След това кладата се пали. Когато изгори, се прескача за здраве. Млади ергени взимат от огъня и го носят в селото. Там палят малък огън за децата, а те се надпреварват да го прескачат. С останалия пламък се подпалват върховете на дрянови пръчки, които се хвърлят в двора на бленуваната невяста. Така момците показват, че по време на пост, когато чувствата се крият дълбоко, ще продължават да мислят за своята изгора.