Лимецът е най-чистия и полезен за тялото вид пшеница, подходяща за хората с глутенова алергия.

В темите за здравословно и природосъобразно хранене все по-често се споменава една култура, почти непозната за България и рядно отглеждана в страната ни, която вече намира място по щандовете на множество големи супер- и хипермаркети – лимец. Днешното младо поколение е чувало за вълшебните питателни зрънца предимно от нашумелите истории за хобити на Дж. Дж. Толкин. Разбира се, в големия магически свят на малките кръстоски между заек и човек могат да се отбележат редица несъществуващи в реалността храни и продукти, но авторът сякаш се спира на лимеца като основа за хляба на героите си заради историята на културата и неразбираемата й непопулярност в днешния свят.

Лимецът е една от първите храни, познати на човека, като разкопки доказват, че дори предхуманоидни същества са го ядяли. Писмени свидетелства от началото на 7-о хилядолетие пр. Хр. сочат, че това е и една от първите растителни култури, която хората са се научили да култивират и отглеждат. Повечето древни открития, свързани с лимеца са в териториите на днешна Турция, Ирак, Иран и Палестинската земя. В Египет също са открити сведения за отглеждането на културата.

Лимецът е едногодишно житно растение, което много прилича на пшеницата. В дивия си вариант наподобява недопорасло жито, а щом узрее, класът му се разпуква и зърната падат на земята. В култивирана форма семената му могат да бъдат запазени, като са значително по-едри и повече на брой. Самото зърно е светло кафяво с две обвивки – сламена, която завършва с осил и зърнена кора – по-твърда и дебела от житната. Растението е непретенциозно – единственото, от което се нуждае е снежна покривка през зимата. Издържа както на суша, така и на наситена влажност, а корените му са ниски, затова може да покълне и в неблагоприятни за пшеница почви, дори и камениста пръст.

Основна причина, поради която лимец се отглежда рядко за промишлени цели е, че дава значително по-малко реколта от култивираното жито, но редица качества на лимеца превъзхождат тези на пшеницата. Трябва да се отбележи, че той е един от първите растения от вида си, като се е запазил непроменен и до днес. За разлика житото е преминало през множество етапи на култивиране и селектиране, за да се превърне в рентабилна за отглеждане култура. Затова и в лимеца има богата гама от полезни вещества, които с течение на годините и подобренията са почти, а някои и напълно, изчезнали от пшеницата.

Лимецът не съдържа холестерол. Богат е на витамини от групата В, витамин Е, антиоксиданти, белтъчини и ненаситени мазнини. В него има редица полезни микроелементи като калций, калий, фосфор, магнезий, натрий, селен, желязо и цинк. Кората му е особено полезна за хора със забавен метаболизъм и проблем с обмяната на веществата заради фибрите, които се намират в нея. Освен това лимецът не съдържа холестерол, но има свойството да разгражда лошия холестерол в организма.

Едно от най-важните предназначения на лимеца в съвременната кулинария е да замества бялото брашно при хора, страдащи от целиакия – хронична непоносимост към глутен. За тях повечето зърнени култури и производните им продукти са табу, а храната на хобитите се явява една вкусна алтернатива.

Изследвания върху хора, които са решили да включат лимеца в менюто си сочат, че житната култура регулира нивото на кръвното налягане, кръвната захар и лошия холестерол. Освен това влияе благоприятно на зрението и мозъчната дейност. Микроелементите в нея допринасят за заздравяване на имунната и костната система, прочистват тялото от токсини и допринасят за свеж и красив външен вид – здрава коса и нокти и гладка кожа.

Фибрите в лимеца го правят перфектен диетичен продукт, който подобрява храносмилането и усвояването на храната от организма. Въздейства благоприятно на стомашно-чревия тракт и подпомага работата на отделителната система. Препоръчва се също за профилактично прочистване на кръвта, черния дроб и бъбреците. Обявяват го и за серум на щастието, защото ефект от неговата консумация е преповдигнатото настроение и усещането за радост и спокойствие.

Лимецът е подходящ за направата на брашно, с което могат да се месят хлябове, пайове и всякакви сладкиши и десерти. Той се вписва във всяка рецепта на мястото на бялото брашно или житните зърна. Вкусът му е ненатрапчив, а тестените изделия от него могат да станат също така пухкави и апетитни, както и направените с тип 500 например. Цветът на брашното му е една-две степени по-тъмен от това на обикновеното бяло.

В хранителната верига у нас цената на 500 грама пакет лимец на зърна струва приблизително 6,5 лв., а 500 грама брашно от лимец е около 7 лева. Може да бъде закупен от по-големите хранителни магазини, като все още в много от тях не си е извоювал място между зърнените култури и затова се намира на щандовете с диетични, диабетични и здравословни продукти.

Ето и няколко рецепти с лимец:

Здравословна закуска с 9 зърна, мед и кисело мляко

Мъфини от лимец със сушени домати

Пълнозърнести палачинки с лимец и ванилия

Пилешки рулца с аспержи и хляб от лимец

Вегетариански мини тарталети с лимец

Мъфини от лимец с джинджифил и круша