Какво представлява тънкото черво и какво прави тънкото черво в тялото?

След подробен разказ за формата и функциите на стомаха, стана ясно, че всъщност същинското храносмилане се извършва в червата. (Какво представлява стомахът и как ни служи). Погълнатата храна и напитки се смилат под въздействието на хлороводородната киселина в стомаха до формата на гъста каша, наречена „кайми“. И оттам продължават пътешествието към тънките черва. А ето и какво се случва.

Какво представляват тънките черва? В книгата „Тялото“, писателят, университетски преподавател и журналист Бил Брайсън нарича тънките черва „сърцето на храносмилателния тракт“* Те наподобяват многократно навита тънка тръба с дължина при възрастни индивиди около 8 метра. Вътрешността им е силно еластична и покрита с малки косъмчета, наречени влъси, с дължина около 1 мм. Стената, за която са закачени, контрахира, откъдето те се местят, придвижвайки смляното съдържание от стомаха. Средната му скорост е около 2,5 см. за минута. Хората не усещат, но там кипи оживен труд.

Какво правят тънките черва? Те ударно разграждат храната като я разделят на необходими компоненти за тялото и отпадъчни продукти. Стените им разполагат с избирателна пропускливост, така полезните вещества преминават в тялото, а ненужните, се изпращат на склад към дебелото черво, където под въздействието на бактерии биват разградени до състояние, в което да напуснат организма. Силните храносмилателни сокове в тънките черва не разграждат цялото тяло благодарение на слой епителни клетки, които са сред малкото войни, успяващи да устоят на мощната киселина и да я спрат. В противен случай бихме разградили плътта си.

На какво се разделят тънките черва? В медицината се разглеждат на три части, като диференциацията им не е според равна по размер дължина, ами според вида функционалност. Първата е дванадесетопръстника – нарича се така заради средната му ширина около 12 пръста. Там се излива стомашното съдържимо по пътя към качественото храносмилане. Следва втората част от тънките черва, а именно – празното черво. С доза ирония е наречено така, защото при обучения върху човешки трупове по необяснима причина тази част винаги е била празна от съдържание. Третата част е хълбочното черво – достигналото до него съдържание е с почти извлечени полезни съставки. Важно е да се знае, че ако човек има шанса да види извадени тънки черва, не би могъл да определи визуално къде започва и къде приключва всяка от трите части.

Тънките черва отвън и апендикса. Представете си по-малка тръба, поставена в по-голяма. Точно така изглеждат тънките черва, разположени в дебелото черво. Поради по-малкият им размер, дебелото черво, наричано още „колон“ е само 2 метра. А мястото, на което се допират по естествен начин стените на тънкото и дебелото черво, се нарича сляпо черво. Проблемният за 15% от хората по света апендикс е израстък на това сляпо черво. Човешката еволюция вече няма нужда от него, за разлика от повечето тревопасни. Но то остава в хората като един от множеството символи на еволюционното ни развитие.

*Брайсън, Бил. Тялото., с 267, Изд. Ciela - 2020 г.