Малко известни факти за стомаха и историята за откриването на стомашната функция.

Стомахът е онзи вътрешен орган, за който се грижим доста често или поне така си мислим. Усещането за ситост е особено удоволствие, на което хора и животни отдават голяма част от активното си време. А храната от своя страна е онова съдържание, което допускаме в телата си, за да дарява сила, енергия, младост, здраве, виталност или пък да ни радва с вкуса си, едновременно с това тровейки със съдържанието си. В книгата Тялото журналистът, учен, писател и преподавател Бил Брайсън описва интересни и малко известни факти за стомаха, показвайки на обикновения човек колко малко знае за онова, което пълни по няколко пъти на ден.

Къде се намира стомахът? Това е първата всеобща заблуда - мнозина се хващат за средата на корема, ала стомахът изобщо не е там. Той е ситуиран под сърцето, а обемът му далеч не е така внушителен, както се предполага. В тази своеобразна торба за храна могат да влязат около 1,4 литра съдържание или иначе казано 2 бири с порция картофки. Всичко останало се побира след като части от вече изсипаната храна напусне стомаха и продължи по пътя на своето разграждане.

Стомахът не къркори и не преработва храната. Ето още две заблуди. Когато се появи усещането за глад и празнота, хората са свикнали да казват, че им къркори стомахът, ала всъщност този звук идва от червата. Стомахът не преработва храната изцяло, но има своята важна функция. Попадналата в него храна се превръща в каша под въздействието на хлороводородната киселина. След това продължава към червата, където се извършва същественото храносмилане и усвояване. Киселината обаче има още една важна функция - да убива микроби, вируси и бактерии. Именно изпълнението на тази задача спасява човека от много видове смъртоносни микроорганизми, които попадат ежедневно в тялото чрез храненето.

Откриване на стомашните сокове и функцията на стомаха. Както при повечето научни експерименти и тук щастливи обстоятелства са довели до откриването и описването на важна за човека информация. През 1822 г. купувач на пушки в Мичиган разглеждал оръжия и в миг на разсейване произвел неочакван изстрел с оръжието. По щастлива случайност куршумът уцелил 26-годишния канадски трапер Алексис Сент Мартин, образувайки дупка с диаметър близо 3 см. под сърцето в стомаха му. Така гледката към загадъчния орган била разкрита.*

Армейският лекар Уилям Бомон видял в дупака уникална перспектива. Той взел под своя опека младия войник, грижел се за него, като в замяна получавал достъп до стомаха. Дупката така и не се затворила напълно, а Бомон в продължение на 2 десетилетия правил експерименти и описвал откритията си. Лекарят и Мартин дори подписали официален договор, за обгрижване и предлагане на възможност за опити в замяна.

Стомашните сокове представляват предимно хлороводородна киселина. Това било сред първите важни открития на Бомон. Той връзвал храна с конец и карал Мартин да я поглъща. Наблюдавайки разграждането в даден момент лекарят издърпвал храната и отчитал какви вещества и как са повлияли на процеса на превръщане на продукта в каша. След множество подобни експерименти били описани храносмиланите процеси и публикувани в най-хранителната научна книга писана дотогава „Експерименти и наблюдения върху стомашните сокове и физиологията на храносмилането“. Човечеството вече знаело какво се случва с храната след нейното изяждане.

Алексис Сент Мартин издържал 27 години в ролята на опитно зайче, като дори се говори, че се гордеел с приноса си. Д-р Бомон умира през 1852 г., а Мартин продължава да води дълъг и пълноценен живот, обикаляйки света с прословутата дупка в стомаха си. Жени се на старша възраст, става баща на 6 деца и доживява до 86 години - заветни за онова време старини.

* Брайсън, Бил. Тялото. Изд. Ciela - 2020 г.