Консумацията на алкохол не пречи на мисловната дейност, просто ни прави куражлии и непукисти.

Влиянието на алкохола върху човешкия мозък буди интерес от хилядолетия в любопитните люде и любителите на чашката, но и до днес няма обявен за „Библия“ сборник, където да са опиасни всички промени в начина на мислене, действие и темперамента на индивид, който е употребил някакъв вид градусов еликсир. Но експериментите с подпийнали не спират да забавляват учените и обществото, затова днес ще ви разкажем за поредния запой на „опитните зайчета“ с научна цел, прведен от Университета в Мисури.

Поставената задача пред екипа е да установи как алкохолът влияе върху взимането на решения като се сравнят бързината, точността и сигурността на хората при правенето на избор след употреба на спиртни напитки. Било важно също да се провери дали състоянието на опиянение е плод на психическа нагласа или реално въздействие на питието върху ума и тялото. В рамките на проучването се целяло да се разбере и дали погълнатото количество може да е отговорно за допускането на повече грешки при решаване или пък не замъглява до краен предел сетивата и установените индивидуални принципи на мислене.

За целта били събрани 67 доброволци – 33 жени и 34 мъже, които се разделили на 3 еднакви групи. Първата трябвало да изпие 500 мл безалкохолно, втората получила плацебо, а третата – 100 мл водка с един тоник. След гаврътването на питиетата пред участниците в проучването били поставени еднакви задачи, които изисквали от тях да вземат решение на компютър относно сравнения между предмети, лица и дейности. По този начин се тествали визуалните, анализаторски, логически и запаметяващи способности на индивида.

Оказало се, че разлика в резултатите между безалкохолната и плацебо групата нямало, затова било отхвърлено предположението, че човек може да почувства опиянение на психическа основа, което да повлияе на цялостните му умения за взимане на решения. След допускане на грешка било установено, че хората в тези две групи започват да се притесняват повече и да обмислят по-обстойно следващата си крачка. Така те губели много време.

Противно на тях, алкохолната дружинка допускала същия брой грешки, но далеч не ги взимала така присърце както трезвениците. Затова консумиралите водка се справили със същия успех с теста както непиещите, но го направили за по-малко време.

Учените заключили, че алкохолът (все пак в сравнително умерени количества) не влияе на крайното решение, нито кара човек да направи избор, който не би приел в трезво състояние. По-скоро пиячката влияе върху сигурността в собствените сили, прави хората куражлии и непукисти и ги тласка към прибързаност. Така и се обяснява изразът „да пийнем по едно за кураж“, защото явно това е основното вляние на алкохола върху начина на мислене.