Руската салата в Русия е френска, а във Франция –  салата Оливие. 

Когато в България стане въпрос за руска култура, в ума на мнозина се появяват картини на тежки виелици, няколко метрови снежни преспи, много мъже, които пият много водка и не на последно място – мезят с едноименната руска салата. А тя е благодат за студеното време, когато природата ни е лишила от пресни плодове и зеленчуци, а напитките, съпровождащи сезона, „си просят“ по-тежичка храна за компания, защото в противен случай могат да нанесат болезнен удър върху цялостното поведение на пияча. Сега пресните зеленчуци са отстъпили мястото си на по-калорични мезета и несъмнено едно от най-обичаните е познатата руска салата. Затова ние от kulinarno.bg  ще ви разкажем малко повече за нея в стремежа си да обясним, че тя не е точно „руска“, както и се харесва на редица западноевропейски страни, в които зимата не е така жестока, както настъпващата към Дядо Иван.

Да, руската салата е направена по оригиналната си рецепта за първи път в Русия. Но от главния готвач на Ермитража – Люсиен Оливие, който е чист французин. Годината е 1860, а оригиналните продукти за обичаното мезе нямат нищо общо с познатите ни днес. Автентичната руска салата включва месото от два фазана, един телешки език, 25 рака, 100 грама черен хайвер, 5 варени яйца, 200 грама маринована соя, 200 грама кисели и 2 пресни краставици, балсамов оцет и зехтин.

В годините след създаването на оригиналната рецепта Люсиен Оливие жъне огромна популярност с вкусния ордьовър, затова и ревниво пази в тайна вида на съставките и съотношението между тях. Не се поддава на опитите на мнозина да откупят рецептата, въпреки щедрите им финансови предложения. Но както във всяко историческо събите, така и тук се появява предател – в лицето на доверения на Оливие помощник готвач Иван Иванов. След като дълго време руснакът опитва да открадне и разгадае списъкът за приготвяне на руската салата, най-сетне го озарява план. Успява да подреди събитията така, че майсторът да бъде извикан по спешност точно в момент на приготвяне на блюдото, а Иванов разглежда всичко останало на готварския плот на Оливие. Така с малки пропуски сглабя цялостната рецепта.

Некоректният помощник бързо се оттегля от службата си в Ермитража и отваря собствен ресторант, като кръщава салатата „Столична“, защото заведението се намира в Москва. Високопоставени личности, които са опитвали ермитражката версия и тази на Иванов споделят, че във вкусовете на двата кулинарни шедьовъра има разлика, като тя е в полза на френския готвач. Иванов обаче не устоява на примамливите предложения да продаде списъка със съставките и начина на приготвяне на мезето и през следващите десетилетия то се появява на много места в много различни варианти.

С настъпването на Октомврийската революция и гражданската война „братушките“ са в криза. Съответно любимият авер на водката вече не може да се прави с така скъпи продукти, както се е приготвял досега. Луксозните меса се заменят от евтини колбаси, балсамовия оцет и зехтина – от майонеза, соята – от грах, каперсите – от кубчета моркови и варени картофи. Чак след тази деформация салатата наистина става руска.

Днес висококалоричният ордьовър е предпочитан не само в територията на трансчерноморската ни граница, но и в страни като Франция (откъдето дефакто и идва), Италия, Испания, Белгия. С добавен булгур пък е едно от любимите предястия, традиционни за иранската кухня. Множеството деформации и иновации, които е претърпяла рецептата водят до над 3 000 нейни варианта, записани в кулинарните книги. Основни продукти са варените яйца, месото, киселите краставички, към които се прибавя още домат, морков, рендосана ряпа, горчица, грах, броколи, царевица, картофи, печени чушки.

Парадоксален е фактът, че салата, позната у нас като Руска се нарича Френска в Русия. Във Франция пък са я кръстили по името на първосъздателя си – салата Оливие. В Италия я наричат просто Тежка Източна докато за испанците е Бедняшка. А пред всяка домакиня рецептата поставя атрактивното предизвикателство да бъде обогатена според вкуса и предпочитанията, така че да трогне компанията с нещо ново, различно и апетитно.