Не само, че неохраняемото кафене никога не е ограбвано, но управителят се радва средно на 15% печалба от бакшиши за денонощие.

Да разчиташ да развиеш бизнес на базата на човешката честност. Това е надежда, която в днешно време поставя на риск инвестициите на доверчивите предприемачи, но може да се окаже и печеливша инициатива, която доказва, че света не е суров, а човекът – по-малко алчен отколкото го смятаме. Доказателство за хорската честност и прямота е заведението на Дейвид Бреке в Северна Каролина, което вече една година храни собственика си и диви хората с предразсъдъци, че е успяло да просъществува.

В началото на миналото лято младият предприемач е осенен от идея, която малцина от близките и приятелите му подкрепят. Бреке иска да отвори капанче без персонал в стил кафене и бърза закуска, в което обаче всичко да е на самообслужване, дори и плащането на сметката. Така се провокира клиентската добродетел, смята бизнесмена. Да накараш човек абсолютно доброволно да даде парите според консумацията си, без да се чувства задължен да го направи и знаейки, че може да си излезе наяден на корем през вратата ненаказано без да остави нито цент.

Така The Vault заработил, уж пробно и с големи надежди, но скоро се оказало, че доверието в хората е онази краска, която задейства цялата им палитра от честност. Заведението започнало да трупа оборот, нормален за всяко от ранга си в околността и въпреки че клиентите не разполагали със сервитьори и бармани, те се радвали на възможността да си вземат на момента именно желаната от тях храна или напитка и да прекарат желаното от тях време на масите, необезпокоявани от персонала.

Кафенето предлага различни храни и напитки, сладкиши, чипсове, бира. В него има кафемашина, машина за бира, щанд с опаковани храни, хладилник с полуфабрикати, фурна на ток и микровълнова, на която да се притоплят. На всяка маса е поставен ценоразпис и когато човек реши да плати сметката – има два варианта – да се разходи до касата и да остави дължимото, като си вземе и ресто или да се възползва от възможността за плащане с карта.

Липсата на персонал пък позволява на заведението да работи денонощно и скоро то се превърнало в място, където компании се събирали да гледат любимите си предавания, да играят зарове и карти, да изпият по кафе или бира в късните часове. За учудване на собственика дори нямало опит за ограбване на касата, хладилниците и витрините, а сякаш кражбите стояли далеч от уютното местенце.

Днес, година по-късно Дейвид Бреке споделя пред медии, че е щастлив от развитието на бизнеса си и се гордее с народа си, който с честност и постоянство му помага да се развива в странното начинание. Още когато идеята за подобен тип заведение била само хрумка в главата му, собственикът дори не подозирал, че ще е първият човек на планетата, заложил на такъв тип кафене. Не стига, че не може да се оплаче от кражби, нанесени имуществени щети и вреди от какъвто и да е тип, но и с гордост се хвали, че освен сигурната си печалба според изразходваните стоки и продукти, на ден печели средно и по 15% от бакшиши.