От Европейския орган за регулация на храните публично обявиха скандален подсладител за безопасен.

Докъде стигнахме – голяма част от европейското общество е с висока кръвна захар и в последните години показателите за обявяване на човек за диабетик само растат. Ако преди 10 години човек с кръвна захар над 6 микромола за литър бе диагностициран като диабетик, то днес почти трябва да удари 10, за да му бъде дадена неприятната диагноза. Организмът не се променя, това е по стандарт. Същото важи и за затлъстяването, където нивото на липидите е почти двойно сега спрямо обявеното за опасно преди 20 години. Един вид – седим и гледаме как възвишените лекарски умове се опитват да ни обяснят, че проблем със здравето ни няма, когато той е видимо на лице.

А говорейки си за диабет, хормонален дисонанс в тялото и затлъстяване, опираме до източника на това явление – храните. Днес нищо не е същото. Индустрията залага на количество на производството, вкус и визия – плодовете и зеленчуците трябва да са без петна, гладки, лъснати, свежи. Киселото и прясното мялко трябва да са апетитно бели, а йогуртът, да се реже по лъжицата, прокарана през него. Въпросът е – къде в цялата тази обстановка остава полезността на продукта. Нима една извита краставица с наклон над 10% е по-вредна от отгледания в парник и узрял в изкуствени торове нейн събрат? Поне нормите твърдят че е. А, защо – няма обяснение.

Позволявам си лично лирическо отколнение, в което да кажа, че съм от малцината млади българи, които още разполагат с парчета селска земя и трудоспособни баба и дядо (да са живи и здрави), които да я обработват по стандартите, завещани от родителите им. Там Европейските норми нямат думата. И кравички си гледаме. За тези, които са забравили как изглежда току-що свареното прясно издоено мляко искам да кажа – жълто е, хваща дебел пласт каймак, по който се образуват мазни петна, все едно, че в купешкото пастьоризирано е сипано олио. Краставиците и доматите в градината ни се подхранват с кокоша и кравешка естествена тор, зреят на слънце, но една права краставица няма. Нормално е – зеленчукът се стреми да си набави максимална доза светлина, като се извърта по траекторията на слънцето и се криви. За този, който зрее в тор е ясно защо е изправен – химикалите го обгръщат еднакво от всички страни. А доматките ни – едни ударени от градушка, други – клъцани от пиле-десантчик в градината, трети – проядени от вредители, но всички имат дупки и тъмни петънца. Но мога да гарантирам – сладки са и са полезни, за разлика от пластмасовите им визуално перфектни събратя, които си купуваме от магазина. Домашното ни сиренце, което си правим с току-що издоено мляко, също е вкусно, много вкусно, пък не изглежда въобще като плътните бели сирена, дори и от скъпите щандове. Киселото мляко – благодат – направо мазнее като се направи на таратор с една от онези криви и грозни за Европа краставици и му се нахвърлят подправки, расли в градината. Но е полезно. Пък и на мен си ми мирише на вкъщи, на България.

Пиша всичко това, защото вчера – 10 декември 2013 г. още един стандарт накара модерния човек, който си пазарува от хипермаркета, да повярва, че си хапва полезни храни. Също както го накара да мисли, че нивата на кръвната захар са в норми, а затлъстяването е мит, идващ от световните подиуми. Става въпрос за официална пресконференция на представители на Европейския орган за регулация на храните, които обявиха на целослушание пред съвременните общества, че подсладителят за храни и най-вече напитки АСПАРТАМ (написан по много опаковки като Е951) е безвреден. Експертите заявиха категорично, че: „За здрав организъм няма НИКАКВИ рискове, ако се приемат 40 милиграма на килограм телесно тегло за един ден. Това се равнява на около 2800 милиграма за възрастен с нормално тегло. За дете на 3 години дозата е около 600 милиграма.“.

Видимо цялата работа тук е заключена в дадените дневни дози, които не бива да се надхвърлят. Но по тази логика полезни са половин цигара наден, грам марихуана на седмица, 20 милилитра ракия за обяд, 3 грама сол дневно и 50 г мазни меса. Но това са количества, които всеки индивид, поел по пътя на неправилното приемане на пагубни продукти не спазва и многократно надвишава. Говорейки за аспартама трябва да се подчертае, че мъж, тежащ 80 килограма, ще надхвърли дневния си прием след третата чаша плодов сок. А никъде по опаковките на храните, в които се добавя съмнителния подсладител не се казва колко точно е количеството му в 100 грама продукт.

След публичното озаконяване на хранителна добавка със съмнителни странични ефекти, редица медицински лица и организации скочиха срещу така поднесената информация в изявлението. Екип на kulinarno.bg потърси за опровержение български специалисти, но отговор на редакционната поща все още не е постъпил.

Аспартамът е вид подсладител, който се добавя към повечето сокове, нискокалорични газирани напитки и дори бебешки пюрета и кашички в течен вид. Той е 200 пъти по-сладък от захарта, а в 100 г от него се съдържат само 400 килокалории, което го прави перфектен подсладител за диетични и диабетични продукти. Добавката е химично изработена в началото на 90-те години на миналия век, а приложението и в днешните хранителни стоки е широко разпространено.

Доказаните странични ефекти от аспартама са потискане на паметта и умствената дейност, пристрастяване, запушване на кръвоносните съдове, риск от сърдечно-съдови заболявания, умствени разтройства и шизофрения, активизиране на апетита, чернодробни дисфунции, неправилно кръвооросяване, вкостеняване на сухожилия, чувство на умора и отпадналост, понижено настроение в следствие на хормонален дисбаланс. Или иначе казано, все „хубави“ неща, плюс факта, че има съмнения за участието на Е951 в активизацията и развитието на ракови клетки в организма, както и неблагопиятно развитие на новообразували се клетки.

Но тъй като нямаме шанс да се противопоставим на изказването, се извиняваме за проявения субективизъм и ни остава единствено да разчитаме на съвестта на поставените лица да се грижат за правилното хранене на модерния човек.