Родовата памет е главният виновник да имаме нужда от месо.

Конфликтът между вегетарианци и хора, които обичат и смятат за нужно да си хапват месце отдавна вече не може да наклони везните. Оказва се, че в месото има незаменими съставки, полезни за тялото, но също така е вярно, че то съдържа вредни токсини, които ни тровят, затлачват кръвоносните съдове, пречат на работата на сърцето, правят потта ни по-количествена и с по-тежък мирис и обременяват работата на имунната система. Месото е трудноразградимо и затруднява работата на стомаха, но същевременно носи усещане за ситост, зарежда тялото с енергия и сила, регулира мастния обмен на кожата, заздравява костната система. Доказано е, че хората, които не включва поне три пъти месо в седмичното си меню, са застрашени от анемия. В същото време яденето, особено на мазни мръвки увеличава рискът от инфаркт, води до натрупване на мазнини не само под кожата, но и около вътрешните органи и стените на клетките и по този начин затруднява правилното им функциониране. Ние, от kulinarno.bg нямаме за цел да ви откажем от месоядството, дори напротив, длъжни сме да подчертаем, че редица лекари и диетолози съветват да не се отказваме от мръвката, ако искаме да се радваме на здраве и по-добър външен вид. Но едно проучване, продължило години наред хвърли допълнителна яснота дали човек е създаден да яде месо.

Международен екип от учени заключи, че хората, в техния първозамисъл не са били сътворени да се хранят с плът. Проучването бе проведено на територията на Южна Америка (заради множеството останки от древни племена, намерени в северната част на континента), Източна Азия (най-вече остров Ява, където се смята, че е открито „липсващото звено“) и Австралия, където има канибалски племена. Оказва се, че първите хомо сапиънс, а и съществата в еволюционната верига на „хомо“ преди тях имат захапка, идентична с тази на тревопасните. Тя се характеризира с обла челюст, недоразвити кучешки зъби, остри резци и продължителен ред от зъби дори и в края на челюстта.

Във времето, когато първите хора са ядяли предимно плодове, събирали са ядки и корени и не са ловували, тяхната захапка е била близка по конструкция с тази на днешната селскостопанска овца. Тя отхапва сноп трева със заострените си предни  резци, след което с помощта на езика растенията достигат до задната част на устната кухина, където се сдъвкват от крайните в редицата зъби. Начинът на дъвчене на човека и днес е същият.

Прочуванията на устна структура на канибали показват, че техните кучешки зъби са доста по-развити от тези на хората, живели по същото време, но изхранващи се чрез събирачество. И днес захапката на людоедите е по-различна от тази на модерния човек. Интересно е обаче, че всички в началото си са приличали на тревопасни. Когато хората са започнали да се хранят с месо, тогава кучешките им зъби са нараствали и са се развивали за сметка на дъвкателните. И до днес племената, които по рано са посегнали към мръвката имат по развити зъби за разкъсване.

Друго доказателство на екипът от учени е, че с течение на години месоядството от вкусна алтернатива на плодовете и зеленчуците се е превърнало постепенно в жизненоважна диета за нашето здраве. Те твърдя, че пъроначално физиологията ни не е имала същата нужда от прием на месо, както днес. С поколенията обаче родовата памет е изиграла ключова роля за привикването на тялото към месото и развиването на нужда и зависимост към него. Доказано е, че от колкото по-месоядна култура и нация произхождаме, толкова по-полезно и същевременно толкова по-малко вредно е приемането на термично обработена животинска плът за нас.  

Следствието от всичко е, че не сме създадени да се храним с месо, но в годините на еволюция сме привикнали да го приемаме и сме променили първичния замисъл за устройството на организма си. Така че вегетарианците, търсещи връзка със своята първоприрода, късат нишката на своята родствена принадлежност.