Децата не обичат да ядат растителни продукти заради биологичната нагласа, че в тях има болестотворни микроби.

Всяка майка добре познава разочарования поглед на чадото си, когато му съобщи, че към основното трябва да си изяде и салатата, а появата на пълна апатия вече е когато за дългоочаквания десерт се поднесе плод. Адекватните грижи за детето изискват то да се храни разнообразно, а в менюто му да има богата гама от дарове на природата, защото те съдържат важни за правилния растеж и развитие витамини и микроелементи. Но защо тогава децата така силно се дърпат от подходящото меню и превръщат опитите на родителите си да ги хранят здавословно в неимоверна мъка.

На този въпрос решиха да отговорят американските детски психолози д-р Ани Уътс и д-р Карен Уин, на които направило впечатление, че дори и в пластмасовата кухня за игра мъниците най-рядко посягали към растителните храни. Учените извършили наблюдения върху деца на възраст между година и половина и 5 годинки и установили, че всички те се дърпат както от пресните плодове и зеленчуци, така и от тези, направени на играчки. В пластмасовите и плюшени комплекти за игра мъниците се хващали много по-често за посудата, електроуредите и имитациите на месни ястия като наденички и печена пуйка. За сметка на това плодовите и зеленчуковите фигурки почти винаги оставали недокоснати.

След това учените сравнили поведението на децата от модерния свят с това на мъници, заснети в рамките на своята племенна общност в нискоразвити затворени общества. Реакцията им към растенията била сходна.

Психолозите предположили, че децата имат вродена неприазън към плодове и зеленчуци заради проява на генетична памет – в миналото, когато хигиенните условия били по-ниски, голяма част от плодовете и челенчуците били заразени. Днес така е и с някои природни храни в Третия свят. Затова невръстните мъници са си изградили защитно поведение, при което не искат и да се докосват до потенциалния преносител на болести.

Психолозите съветват родителите да проявят търпение при опитите да дадат на децата си нещо свежо и полезно и да подходят с разбиране към факта, че първосигналната дейност на мъничето им е да го откаже. Чак когато бъде убедено чрез силата на думите в полезността на продукта, детето има шанс да проведе вътрешна борба между разума и инстинкта и да посегне към плода и зеленчука.