Родителят трябва да е психолог, когато иска да накара мъничето си да яде.

С тръгването на детето на училище се появяват и редица проблеми, съпътстващи и без това нарастващото родителско напрежение. Школото е инкубатор за зарази и болести, вече самостоятелното мъниче може да свали част от дрехите си и да се простуди, а по темите за наркотиците и детското насилие е по-добре и да не се мисли. И когато всичко изглежда наред, се оказва, че невръстният ученик придобива все по-унил вид, умората се изписва на лицето му, а кантарът започва безмилостно да мърда назад. В този момент родителите разбират, че детето им почти не се храни и пренебрегва както блюдото, прибрано в раницата от вкъщи, така и менюто в столовата.

Явлението е често срещано при мъниците до 4-ти клас, споделя Мариана Крумова, психолог в столично начално училище. Проблемът с отказа да се яде е сериозен на тази възраст, защото всяка правилно хранене е гарант за нормалното развитие, но какво може да направи един родител, когато е на километри от рожбата си, отказваща на всяка цена да яде. Специалистът твърди, че има две малки хитринки, които могат да се окажат добри помощници за родителите.

Ако слагате в чантата на детето си храна, която трябва да изяде в голямото междучасие, то постарайте се да бъдете оригинални. Традиционната комбинация от ориз с месо ще омръзне на всеки след известно време, особено, ако и у дома си детето се храни по същия начин. Първо и най-важно правило – погрижете се манюто му да е разнообрано и да има атрактивен вид. Поиграйте си с оформлението, бъдете актуални спрямо интересите на мъничето си, като превърнете един обикновен обяд в приказна картина.

На второ място – потърсете тенденциите. Важно е да се поинтересувате какво си хапват другите деца, защото е възможно вашето да отхвърля домашната храна, само защото тя се различава от масовата. Попитайте го директно кой от съучениците му е имал най-вкусния обяд и какво би искало да намери в хранителната си кутия на следващия ден. Отговорът е в главата му, а само чрез думи може да достигне и до вашите знания.

Другото важно правило е с парите. Част от придобиването на самостоятелност се крие в това малкият ученик да разполага с лични средства, които да харчи по своя преценка. И ако вие сте му казали, че насъщните джобни са за обяд в столовата, то просто ги влага, след което предава пълните купи на етажерката за мръсни чинии. Тук трябва да разчупите леда и да дадете свбода. Нека вашето условие бъде с тези пари да се купи храна; и нека храната изключва чипсове и други залъгалки на апетита, но бъде такава, каквато детето предпочита. Така то ще трябва да вземе личното решение за какво наистина би дало средства, които са негови. Тук не се гарантира, че ще съумее да си купи най-правилното ястие, но поне няма да остане гладно.

И за финал, колкото и с досада да ви гледат децата, докато им изнасяте поредната лекция за правилно и здравословно хранене, бъдете сигурни, че по някоя дума винаги остава в главата им. Много от учениците до 4-ти клас се хранят по грешен начин, защото им липсва познанието кое е правилно и кое – не или семейната среда е поставила в заблуда детето, което има вроден инстинкт да търси най-доброто за себе си.  

Вижте още от кухня за деца:

Панирани вурстчета на клечка с кетчуп

Здравословни алтернативи на любимите детски храни

Здравословно обедно меню за деца

Полезно и здравословно детско меню