Двоен стандарт в детските храни – оказва се, че софийската майка купува най-скъпите и вредни детски хранителни продукти, в сравнение с родителите в Берлин и Виена.

„Европа на два стандарта при храните – защитени ли са правата на българските потребители?“ Този въпрос постави за обсъждане омбудсманът Мая Манолова на широка дискусия пред журналисти, родители, представители на фирми, хранителни производители, Агенция по храните и Агенцията за защита на българските потребители. Фрапиращи данни за цени спрямо качество на едни и същи марки детски храни и напитки изнесе г-жа Манолова пред аудиторията.

По поръчка на омбудсмана е направено проучване между родители в три европейски столици – София, Берлин и Виена. В него са се включили стотици майки и бащи, сравнявайки цената на стоката и състава й. В Германия и Австрия са потърсени българи с деца, които към момента пребивават там. Помолени са да сравнят състава, описан на етикета на едни и същи продукт. Попитани са и за неговата цена. Стоките, които са влезли в анализа, са едни от най-купуваните в България храни и напитки, предназначени изцяло за бебета и деца, заявява Мая Манолова.

Оказва се, че в България се плаща най-високата цена за продукта, независимо дали той по състав е същия като в Западна Европа, или както е в повечето отчетени случаи – на по-ниско ниво. Без да се ангажира да споменава марки и серии на храните и напитките, омбудсманът споделя, че най-фрапантен е случаят с детски плодов сок. В София той съдържа с 10% по-малко плодове, водата е питейна, а не филтрирана, както в другите две столици, а цената му е с потресаващите 147% по-висока. Стоката в София, Берлин и Виена дори е закупена от една и съща хранителна верига.

Продължаваме с кратък брой от шокиращите данни, като разбираме, че детски шоколадов сладкиш в България струва с 93% повече от същия в Германия и с 16% повече от Австрия. За сметка на това в него има с 1% по-малко какао и с 3% по-малко мляко. Следващият удар е освен към джоба на родителите и към здравето на най-невръстните. Месно бебешко пюре от серия на известна марка е с 26% по скъпо у нас, отколкото в другите две страни от сравнението. За сметка на това в него има по-малко месо и повече рапична мазнина.

За съжаление действащото европейско законодателство е такова, че не определя санкции за двойния стандарт. Задължението на производителя е точно, разбираемо и акуратно да опише състава на стоката върху етикета. Но по никакъв начин не е принуден да продава една и съща стока, с една и съща марка във всичките страни, в които се доставя. Ценообразуването на различните национални пазари също е по преценка на производителя и крайния доставчик. Така България, както и мнозинството от държави в Източна Европа, се оказват дискриминирани за прекалено много хранителни продукти. Оказва се, че двойният стандарт не подминава дори и най-малките жители, родили се на картата „не където трябва“.

В края на месец септември 2017-а година предстои дебат в Европарламента за промени в законодателството относно храните в страните членки. Омбудсманът на РБ Мая Манолова и Министърът на Земеделието и храните Румен Порожанов се ангажираха гласно пред българския народ да поставят въпроса за дискриминация чрез двоен стандарт на дневен ред в ЕП. Стискаме палци да има реален ефект.