Вижте кой е кръстил село Недоклан, с какво се занимават жителите на Виноградец и къде се намира село на име Бабек.

Преди седмица kulinarno.bg реши да се позабавлява на чужд гръб и да ви направи част от веселбата, като ви запознае със смешни имена на български села, кръстени на храна. И тъй като се оказа, че на родната карта могат да бъдат открити множество населени места, достойни да влязат в тази категория, днес ние продължаваме с пълна пара да ви представяме още изцепки на родния разум и дух, които да предизвикват усмивка и естествения въпрос – как ли се казват жителите на това кътче.

Започваме със село Диня – Старозагорско. Името му има пряка връзка с бостанския плод и е дадено лично от цар Иван-Шишман. Легендата разказва, че когато минал с коня си през земите в близост до Раднево видял местните жители (както и да се наричат те) да садят нещо в полето. Отишъл при тях владетелят и ги попитал над какво се трудят, а млада жена му отвърнала, че садят карпузи. Карпуза е старото име на динята, с което китното местенце се сдобило още преди падането под Османско владичество.

В Пазарджишко се натъкваме на село Виноградец. Може да не е градец, но пък вино си имат. Старото му име – Крушево също не го спасява от попадане в нашия списък. Основен поминък на населението му, което е близо 1 500 души е лозарството, а на 15 август и Сирни Заговезни са официалните празници, когато се заформят сборове, кръшни хора и се спазват местни ритуали, атракция за туристите.

Далеч не така гостоприемно звучи село Касапско - Смолянско. Няма информация откъде идва името му, но е достатъчно предупредително, за всеки, дръзнал да влезе в тази територия.

В същия дух намираме и село Недоклан - Разградско. Може би касапите от гореспоменатото населено място не са успели да си свършат работата, подсказва естествената логика. Но тук вече имаме легенда: По време на Турското робство кърджалии нахлули в селото, убили мъжете, отвлекли жените и децата, а жив на свобода останал само един момък на име Недьо. След време той се завърнал на мястото на бащината си къща и построил нова, която кръстил „Недьо калан“ (в превод – „останалият Недьо). А десетилетие след това около нея започнало да се образува ново населено място, което приело името.

След касапите и недокланите сякаш кърджалийското село Воловарци обяснява какво би трябвало да се случи с мъжа на крава. Не си мислете, че жителите му варят волове. Въпреки липсата на информация за произхода на името, сещаме се, че на небесната карта има съзвездие, наречено Воловар, което е преименовано от латинските Ботушки. Може би във Воловарци се крият видни местни астрономи или пък същества, дошли от  далечна планета, за да кръстят на нея и населено място в България. Кой знае?

Продължаваме да пътуваме към село Паничково – Кърджалийско. Мюсюлманското му население с гордост обяснява, че селото носи името на едно от най-красивите паници, намирани при разкопки на територията на България. Въпреки че хората там се издържат предимно с тютюнодобив, всеки се гордее с римската посуда, която е облагородила земите в околността, дори и само с присъствието си в тях.

Завършваме с достойното за финал село Бабек – Пловдивско. За произхода на името му също оставаме дезинформирани. Най-вероятно има връзка с традиционния български свински суджук, който из различни краища на страната се нарича „баба“ или „дядо“, но предвид престарото население на селцето, което днес наброява 76 души на преклонна възраст, явно Съдбата си е знаела работата.

Ако се сещате за още населени места с весели имена, свързани с храна и искате да ги споделите с нас, ще се радваме да го направите на e-mail nina@netproekti.com.

Забележка: Снимката на материала е от старата църква на село Бабек.