На 14-и ноември е Коледни Заговезни – хапваме за последен път животински продукти преди 40-дневния пост на Малка Четиредесятница.

На 14-и ноември християнския свят блажи за последно преди един от двата най-дълги религиозни пости – Коледния. Затова и празникът се нарича Коледни Заговезни. Той поставя началото на Малка Четиредесятница – 40 дни, в които не се консумира храна от животински произход. В някои от дните на поста има забрана също за блажни и пържени храни, готвени ястия и алкохол.

Какво се готви на Коледни Заговезни? Традиционното основно ястие за празника е печена кокошка с кисело зеле (Рецептата вижте ТУК). Тъй като мнозина все още не могат да се похвалят с готово кисело зеле, в някои краища на страната птицата се пече с плънка от ориз или със задушено прясно зеле. В Централна Европа се спазва традицията за пълнена патица с плодове. Освен това на трапезата на праведния нашенец трябва да има още сладка баница с тиква, масло и много орехи или баклава с масло. За предястие се готвят пълнени чушки с пържен боб или боб на тиган с наденица. Хапват се пресни сезонни плодове и зеленчуци, пие се червено вино и тяло и дух се подготвят за голямото пречистване, което свършва с постната вечеря на Бъдни вечер.

Скриване на посудата на Коледни Заговезни. Това е традиция, изпълнявана в миналото от най-старата жена в домакинството. След заблажването на богатата семейна вечеря домакинята измива посудата от яденето и готвенето. Тогава прибира на високо лъжицата, с която се гребе блажно, защото се смята, че на никого няма да трябва следващите четиредесет дни. Освен това може да скрие тигани и тави, в които семейството си готви месо и да извади пръслените гювечи, в които да пече картофи и варива.

Още традиции по време на Малка Четиредесятница. В някои домакинства се скриват и бъклиците с вино и ракия, защото в следващите дни само на Никулден е разрешена консумацията на алкохол. Всяка сряда и петък от предстоящия пост не се консумират мазни храни и дори зеленчуците не се подправят с олио. До Йордановден (6-ти януари) не се гледа с добро око на сватбите, а свещеникът може да откаже сключване на църковен брак в този период.