Хората консумират едни и същи хранителни продукти от появата си до ден днешен.

Британският преподавател и писател Бил Брайсън, който всъщност е чистокръвен американец, емигрирал в Йоркшир, отделя особено внимание в научите си и литературни дейности на храненето на хората. Днес е един от най-четените автори на научна литература за обикновения човек, защото умее да поднася специализирани обяснения на наболели проблеми и въпроси по начин, достъпен за неакадемичната аудитория. Неговите твърдения са обосновани от науката, най-новите открития в света на историята, археологията, храненето, човешкото здраве, биохимията и други. Ето защо ние от kulinarno.bg създаваме рубрика, в която да проследим някои от най-тенденциозните въпроси в храненето, които Бил Брайсън разисква с своята литература.

Двата основни начина за препитание на хората са земеделие и животновъдство, обяснява Брайсън, разказвайки за плюсовете и минусите на всеки от тях. Независимо какво работи днес човек, той изкарва и създава материални дивиденти (пари или предмети), които да обмени или с които да плати за получаването на храна. Защото без храна няма живот. А тази храна отново е плод на земеделие или животновъдство.

Земеделието като начин на препитание. То се счита за мотив за образуването на групи от хора, общества, градове, полиси. За да се развива земеделие, човек трябва да е уседнал. Номадският начин на живот не позволява времето и обработката на земята да доведат до резултати. Ето защо хората започнали да създават домове около плодородни земи, в които да отглеждат култури, подходящи за храна.

„Трите основни култури на праисторическите времена са ориз, пшеница и царевица*", което е факт от древността до наши дни. Но откъм хранителни качества те не са особено ценни. Оризът инхибира действието на витамин А, пшеницата съдържа химикал, който пречи на усвояването на цинка и води до потискане на растежа, а царевицата спира усвояването на желязо и е бедна на витамини и аминокиселини. „От 30 хил. вида растения, които стават за храна на Земята, само 11 съставялват 93% от храната на човечеството, а всички те са култивирани още през неолита. Това са царевица, ориз, пшеница, картофи, маниока, сорго, просо, боб, ечемик, ръж и овес.“**

Месоядството като начин на живот. Колкото и да е странно, то се е появило първо като идея за прехранване на древния човек. Още във времена, когато хората не са владеели членоразделна реч, те са ловували, за да оцелеят. Но ловът не винаги давал резултат, защото преследването можело да бъде в полза на нарочената жертва. Затова с развитието на човека, той се научил да опитомява животните, които да му служат за храна и субпродукти. Така се появило животновъдството.

Отглеждане на животни за храна. Основните животни, служещи за прехрана на хората от каменната епоха били коне, кози, овце, свине, пернати, риба – в зависимост от обитанието им в дадения ареал. Именно това е месото, което консумират най-много и съвременниците ни. „Животните, които сега се отглеждат за храна, не се отглеждат, защото са особено вкусни или хранителни, или защото ни доставят удоволствие, когато са край нас, а защото тези животни са били опитомени през каменната епоха.

Ние самите, в най-фундаментален смисъл, сме хора от каменната епоха. От гледна точка на храненето, неолитът е все още в нас. Може да слагаме в храната си дафинов лист и нарязан копър, но всичко извън тях е храна от каменната епоха. И когато се разболеем, боледуваме от болести, които датират от каменната епоха“.***

*Брайсън, Бил. У дома – с. 50

** Брайсън, Бил. У дома – с. 51

*** Брайсън, Бил. У дома – с. 51